Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Какво става? — изкрещя Пъг.

— Мрачният отвори проход между Келеуан и този свят — извика Накор. — Не като твоите разломи, Пъг. Нито дори като порталите, през които почна нашествието. Сега двата свята са свързани. Господарят на ужаса ще увеличава силата си, а заедно с нея и площта, която контролира. Колкото по-голяма част от Келеуан покрие куполът, толкова повече хора ще загинат. Колкото повече жертви, толкова по-бързо ще се увеличи сферата. Келеуан ще е новият му дом. Използва енергията, която е натрупал от жертвоприношенията през вековете, за да се изтегли в горната реалност. Боя се, че съвсем скоро ще потегли през този тунел.

— Ами дасатите? — попита Магнус.

— Те са изиграни в неизмерима степен. Баща ти вече разкри истината за Мрачния. Той ги използва, за да се добере до следващото ниво. Идеята, че ще им намери нов свят за завладяване, е лъжа. Ще ги изостави тук, но първо ще източи целия живот от планетата. И щом се установи на Келеуан, ще започне изграждането на нов Черен храм. След това планетата ще се върне към нормалното си съществуване и останките от човечеството ще изградят ново общество, докато той спи. Ще спи векове, но сънищата му ще държат под контрол човешките племена. Келеуан ще стане пародия на предишното си могъщество, а цураните ще се превърнат в почитащи смъртта диваци, като дасатите, докато той подготвя прехвърлянето си в следващото измерение.

— Откъде знаеш това? — попита Пъг.

— Защото се е случвало и преди — отвърна Накор. — На други места, както и тук — той им махна да се преместят в относителното убежище зад трона, за да се заслонят от вихъра. — Това е дългата история, за която споменах.

— Не е ли време да я разкажеш?

— Да — каза Накор. — Време е за истината.

Вдигна ръка и внезапно времето спря.

— Това е много добър трик, Накор — каза Магнус с истинско страхопочитание.

— Наистина — добави Пъг.

— Не мога да го задържа задълго, но поне ще имаме малко тишина — комарджията седна на камъните. — Уморен съм, Пъг. Трябваше да умра преди много време. Но както много добре знаеш, понякога боговете не се интересуват какво мислим.

— Каква истина щеше да ни кажеш, Накор? — притисна го Пъг.

— Има някои неща, които не зная, както и такива, които не са сигурни и не могат да бъдат предсказани. Има дори работи, които ми е забранено да ти разкрия.

Пъг погледна дългогодишния си приятел, но не каза нищо.

— В мен има нещо. Както и в Бек, но не са едни и същи неща. В Бек има късче от много могъщо нещо.

— Нали твърдеше, че носи частица от Безименния? — попита Магнус.

Накор се ухили и поклати глава.

— Излъгах. Не е това. Според мен като човек той просто си е бил лош. Бандит и убиец, който е очаквал да срещне смъртта си някъде… Но някак си се замеси в нашата борба да възстановим баланса във… всичко.

— Продължавай — подкани го Пъг.

— Първата нощ, когато остана с мен пред пещерата на талноите, беше любопитен и се промъкна да надникне, точно както очаквах. Престорих се на заспал. Знаех, че или ще трябва да го използвам, или да го убия. Затова му направих нещо.

— Какво?

— Надникнах в него и открих странна и чудесна енергия. Имах сън — Накор се усмихна. — По-скоро видение. Времето спря и имах часове за размисъл в рамките на няколко секунди. Внезапно осъзнах… всичко. Бек дойде при мен, защото така бе писано. Това, което го подтикваше, беше същото, което движеше мен като млад. И двамата бяхме инструменти на боговете, но с различно предназначение. Той трябваше да бъде съд и да върне нещо изгубено на Омадрабар, а аз трябваше да бъда негов водач. Затова го направих съд.

— Съд за какво? — попита Магнус.

— За това, което беше в един от талноите в пещерата.

Пъг изгуби дар слово. Дасатът със спомените на Макрос му бе казал, че в талноите се намират душите на изгубените дасатски богове.

— Сложил си бог в него?

— Само малка частичка, но достатъчна.

— Достатъчна за какво? — продължи Магнус.

— За да е сигурно, че ТеКарана ще умре дори Валко да не го убие. И че нещо изключително важно ще се завърне тук.

— Какво важно? — попита Пъг, напълно объркан от обясненията му.

— Боговете. Спомни си, че всички божества от всички реалности са просто аспекти на едни и същи фундаментални сили. Всички те са вкопчени в борба със съществата от Бездната. Когато Мрачният се издигна, беше изпълнен отчаян план, който накара десетте хиляди бога на дасатите да се скрият.

— Талноите.

— Да. Мрачният е могъщ, но в него няма нищо интелигентно. Дори не знам дали Ужасите могат да мислят, според нашите разбирания. Те съществуват, действат и имат цели, но са напълно неразбираеми. Мрачният първо подчини поклонниците на Бакал, Бога на Смъртта, и изгради свой храм. Когато дасатските божества започнаха да губят войната, им бе предоставено убежище.