Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— През годините ли? — прекъсна го Пъг.

Богът с образа на приятеля му вдигна ръка.

— Спомняш ли си историята на Накор за жабата и скорпиона?

— Скорпионът убива жабата, която го пренася през реката. Тя го пита защо, а той отговаря, че такава е природата му. Помня я.

— Добре — отвърна Банат. — Защото моята природа е да манипулирам, да лъжа, да крада и да заобикалям законите по всеки възможен начин. Аз те сложих на място, където Макрос да те открие. Аз го отведох в Крудий и го оставих да си мисли, че това е негова идея. Аз манипулирах всяка негова стъпка и го карах да вярва, че е слуга на изгубения бог на магията — той се загледа за момент в далечината. — Ще дойде ден, в който Сариг ще се завърне. Точно както дасатските божества ще се завърнат в света си… Стига да оцелеем дотогава. Но Макрос не служеше на Сариг. Той беше мой агент. Възползвах се от суетата му. Въобще не заподозря, че нещата, които върши, не са плод на неговата гениалност.

— Моите манипулации организираха намирането на древната броня от Томас — продължи богът. — Моята магия изкриви времето и пространството, така че мислите на Томас се свързаха с тези на Ашен-Шугар. Така повлиях на един от нашите врагове и успяхме да отложим война, която бяхме на път да загубим.

— Какво?! — възкликна невярващо Пъг.

— Това, което наричате Войните на хаоса, е само малка част от един грандиозен конфликт, за който тепърва ще научаваш. Той се води отпреди създаването на човека, а даже и на боговете. В началото на новата епоха, когато се изправихме срещу Слепите богове на началото, а валхеру се надигнаха срещу нас… ние, или по-точно аз, бях на губещата страна.

Пъг се взря в двойника на Накор.

— Затова измамих — каза Банат.

Пъг започна да се смее. Беше осъзнал, че без значение от мащаба на конфликта и съдбите на милиони интелигентни същества за това божество всичко си остава една игра. Не по-сериозна от разиграване на лин-лан в задната стаичка на някой крондорски бордей.

На лицето на Накор се появи усмивка.

— Виждам, че оценяваш добрата шега.

— Шега ли? Смея се на цялата тази лудост. Защото ми иде да те удуша с голи ръце.

— Съветвам те да не опитваш — Банат стана сериозен. — Разбери, че аз съм скорпионът и не мога да променя природата си, така както ти не можеш да станеш на жаба.

Пъг подмина забележката. Внезапно на вратата се почука и богът изчезна. Появи се Калеб заедно с една млада лечителка, казваше се Маяни.

— Спокойно, добре съм — каза Пъг. — Донесете ми храна и ейл, че направо умирам от глад.

Маяни не беше от хората, които можеше да баламоса с приказки, и се наложи да изтърпи един кратък преглед, преди тя да обяви, че наистина му няма нищо. През това време Калеб се върна с храната и ейла и остави подноса до леглото.

— Сине, искам да остана за малко сам. Ако има нещо, ще те извикам.

Калеб кимна и излезе. Пъг се обърна към подноса и видя, че някакъв младеж е застанал до него и опитва сиренето. Беше слабичък, с къдрава кафява коса. Отне му няколко секунди, докато го познае.

— Джими?

— Не, разбира се? — отвърна младежът, без да спира да дъвче. Изглеждаше като близнак на Джими Ръчицата, когато бе станал скуайър на Арута. — Ммм, много е добро.

— Банат.

— Или ако предпочиташ Калкин, Антрен, Исодур и още много имена, дадени ми от човечеството. Всъщност любимото ми е Койота. Но без значение от името, аз съм си аз — той се поклони театрално и съвсем заприлича на бившия крадец, който се бе оженил за дъщеря му и бе станал една от легендарните фигури в историята на Кралството.

Пъг започна да се храни.

— Та, както казвах, губехме войната с древните сили, а валхеру само ни пречеха. От стотината по-дребни и дузината висши останаха само десетина от низшите и четири от великите божества.

— Трябва да знаеш, че ти показвам само ограничена перспектива, късче от цялото, защото то е твърде сложно дори за невероятния ти интелект. Ти си вероятно най-великият ум в историята на човечеството на Мидкемия — Пъг понечи да възрази, но Банат го отряза. — Спести си скромността. Твоите хора я смятат за добро качество, но според мен не е така. Суетните хора като Макрос се манипулират лесно. Има един израз: „Не можеш да измамиш честен човек.“ Честните хора признават недостатъците си. С теб трябва да използвам различни похвати от тези, които прилагах с Макрос. Него го убеждавах лесно, че собствената му интелигентност стои зад всички планове и интриги. Ти, от друга страна, работиш най-добре, когато се бориш за нещо, в което вярваш. По-ефективно е да ти казвам истината, макар че не е никак забавно. Все пак понякога съм склонен да бъда и честен. Аз съм същество на точните факти и вероятностите. Ти осъзнаваш какво не знаеш и жадуваш да го научиш. Точно това те прави толкова интелигентен — Банат му махна да стане. — Обличай се.