Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Въпрос на гледна точка.

— Точно така — Банат отново стана сериозен. — Пъг от Крудий, ти си благословен и прокълнат. Повече от всеки смъртен след Макрос.

— Започвам да го осъзнавам.

— Макрос не беше перфектният съд. В много аспекти беше слаб избор, като за първи опит.

— Защо?

— Заради качествата, които го правеха лесен за манипулиране: суета, арогантност и фундаментално недоверие към останалите. Ти, от друга страна, беше чиста душа. Неопетнена от събитията от предишните животи на Макрос. Ти си резултат от божествен план, защото имахме нужда от теб.

— Защо?

— Защото си оръжие. Един вид инструмент и придаваш нещо, което ние не можем, а именно хуманност. Ние сме както ваши господари, така и роби. Нашите взаимоотношения се основават на честната размяна. Ние изразяваме най-дълбоките ви вярвания и нужди, а вие ни давате форма.

— Но защо ти? — попита Пъг. — Ако ме попитаха кое божество би възстановило баланса, щях да предположа Ишап. А от низшите Асталон, заради справедливостта, или Килиан, заради връзката й с природата. Но точно ти?

— Че кой друг? — Банат се засмя дълбоко. — Макрос си мислеше, че работи за Сариг, божеството на магията, а Накор, че е агент на Водан-Хоспур, бога на знанието — той направи пауза. — Ти си видял само малък аспект от боговете, но пак е повече от останалите смъртни. Освен това си слушал историите на Накор и Джими. Знаеш, че дори споменът за едно божество, неговият сън и дори ехото му могат да приемат форма и да действат от негово име.

— Аз съм тук с теб и създавам илюзия, за да те инструктирам — продължи богът. — В същото време слушам молитвата на един крадец, който всеки момент ще бъде открит от градската стража в Ролдем. Гледам как един мъж лъже жена си и отива на среща с любовницата си. Тя на свой ред го лъже, за да му вземе парите и да ги даде на любовника си, главорез, който не вярва силно в мен, но всеки месец оставя монета на олтара ми в Ламът, просто за всеки случай. Също така слушам молбите на един комарджия, който ще загуби всичко и ще бъде пребит до смърт през нощта, защото Шегаджиите ще решат да дадат пример. Стоя до един търговец, който дарява злато на жреците ми и ме моли да удържа последователите си, докато превозва товар ценни подправки от Мубоя до Града на Змийската река. Чувам всички молитви и им отговарям, макар по-често отговорът да е отрицателен. Виждам всяко действие, извършено в мое име, и серия от възможности за всеки направен избор. Човечеството ми говори постоянно… Знаят ме с различни имена и аспекти. Аз съм бог на крадците, лъжците и комарджиите. Но също така и на невъзможните начинания и безнадеждните каузи. Точно затова действам от името на боговете на Мидкемия. Защото няма по-безнадеждна кауза от спирането на настъплението на Мрачния. Боговете се подчиняват на правила, също като смъртните. Въпреки могъществото си Асталон, Килиан, Гуис-ва и Лимс-Крагма не могат да ги пренебрегнат. Според вселенските закони ние сме обвързани с нашата реалност. Колкото и да сме силни, в другите реалности сме нарушители и нямаме способности. Така че кой би могъл да се промъкне в друга реалност и да започне необходимите промени, а?

— Божеството, което игнорира законите и нарушава правилата.

— Да — засмя се Банат. — Шегаджията. Измамника. Само аз мога да направя необходимото, защото то е в природата ми. Точно както е в природата на скорпиона да ужили глупавата жаба!

Внезапно се озоваха на хълм над долина, през която течеше поток, пълен с риба.

— Къде сме?

— Някъде, където вече си бил.

— Кога?

— Спомни си — подкани го Банат.

— С Макрос и Томас спряхме тук, когато се връщахме от Вечния град, преди битката при Сетанон — Пъг се огледа. По поляните пасяха същества, подобни на елени, а в клоните на дърветата пееха птици. Този свят напомняше много на Мидкемия. — Защо ме доведе тук?

— За да запомниш това място — Банат изчезна, но гласът му продължи да се носи из въздуха. — Приеми го като дребен дар за добрата служба. Цураните не са мои хора, но ти си загрижен за тях. Това не е шега, а истински жест на благодарност. Може да съм природна сила без състрадание, но понякога природата е милосърдна.

— Сега какво? — попита Пъг.

Внезапно се озова на леглото в спалнята си. Видя празния поднос и предположи, че се е хранил по време на мистичното пътешествие.

— Сега ще спасиш света — чу се гласът на Банат около него.

Пъг за момент се поколеба, после облече нова роба и извика: