Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Божеството щракна с пръсти и Пъг вече носеше чисто нова роба.

— Ами храната?

Ново щракване с пръсти и гладът премина.

— Рангът си има привилегии. Ще говорим по пътя. Трябва да ти покажа доста неща.

Ново щракване с пръсти и вече бяха някъде другаде.

Беше бездна, но не като тази, в която бе попаднал след унищожаването на разлома по време на първата война с цураните. Тук се чувстваше различно. Вместо усещането за абсолютна празнота тук сякаш всичко беше смляно на фин прах, пред който нормалните песъчинки изглеждаха гротескно големи.

— Къде сме?

— В четвъртата реалност отдолу, или както се изразяват вашите поети и драматурзи, Четвъртия кръг на Ада.

Пъг се замисли за видяното от петия кръг при двубоя между Макрос и демонския крал Маарг, и сега от реалността на дасатите.

— Не е това, което очаквах.

— Преди хилядолетия не изглеждаше така — Пъг усети в гласа на божеството нотка на съжаление. — Тук живееха същества. Съвсем малко по-цивилизовани от демоните. Въпреки това имаха общество, даже множество общества, защото бяха разпрострени из вселената, както са хората в нашата реалност.

— Какво се е случило?

— Мрачният — отвърна Банат кратко.

— Как така?

— Никой не знае, или поне сред познатите ми, а аз познавам милиарди хора.

Пъг очакваше отново да види образа на Накор, но бездната около него бе пуста.

— Какво виждам?

— Реалност, която е така лишена от живот, че се е върнала в първичното си състояние. Всяка частица от същността й е разпределена равномерно по цялото пространство.

— Как е възможно?

— В безкрайната вселена всичко, което можеш да си представиш, е възможно и дори вероятно.

— Значи в цялата реалност има единствено фин прах?

— Е, нищо не е вечно — или поне няма да разберем. Дори боговете имат граници на възприятията и съществуването си. По една или друга причина две прашинки ще се ударят и ще се свържат. След това ще се появи трета и така ще продължат да привличат материята в сфера. Рано или късно всичко ще бъде събрано и когато достигне съответната плътност…

— Ще избухне — довърши Пъг. — И ще се създаде нова вселена. Както ни показа Макрос…

— В Градината на Вечния град, когато бяхте пленени от пантатийците. Бяхте заедно с Томас и онзи дракон. Спомням си.

— Помниш?

Богът се засмя.

— Аз дирижирах тази случка — отново стана сериозен. — Сигурно няма да разбереш напълно и никога няма да ми простиш, за което не ми пука особено, но много от премеждията и чудесата, на които се натъкна, бяха част от план. Подготвях те за това, което трябва да извършиш сега.

— Гледката на създаването на вселената беше първият урок, за да оцениш колко мащабни са нещата и колко е важно това, което ще извършиш — продължи той. — Ще трябва да направиш нещо, което досега бе невъзможно. Затова се наложи да пътуваш през Пътя, да видиш как тези, които обичаш, умират и да преживееш толкова много. Пъг, ще се изправиш пред сериозно предизвикателство и ще трябва да вземеш решения, каквито не са се налагали на нито един смъртен.

— Какви решения?

— Всичко по реда си. Сега трябва да научиш още.

— Ние всъщност не сме тук, нали?

— Не. Още сме в твоята стая и ти гледаш отнесено в стената. Но по-добре приеми, че сме на невероятно пътешествие.

Банат щракна с пръсти.

Имаше проблясък и внезапно се озоваха в друга реалност. Около тях прелитаха огромни скали. Този път Пъг видя небе, което напомняше повече това на дасатите. Плетеница от цветове и енергии, непосилни за човешкото око. Знаеше, че вижда нещо невероятно далечно. Някъде напред проблясваха оттенъци на червено, лилаво и пурпурно и покриваха големи части от небето. Покрай тях премина скала с размерите на планина. По повърхността й играеха енергии и тя изхвърляше магма в пространството. В небето дори се виждаха звезди, но бяха много по-малко, отколкото на Мидкемия.

— Къде сме?

— В третата реалност. Последната окупирана от Мрачния. Както виждаш, тук е оставил достатъчно големи парчета и шансове за по-бързо възстановяване, отколкото в предишната. В ъгълчетата на тази вселена дори все още има живот. Няколко дребни цивилизации. Може дори да издържат достатъчно, че да открият нови светове.

— Тук защо има по-малко разрушения?

— По множество причини — отвърна Банат. — Както знаеш, нивата на енергията са много по-високи в нашата първа реалност. Любопитно, но съществата от тази над нас ни наричат Първия кръг на Ада.

Пъг се засмя.