Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Какво да направя? — попита тихо императорът и погледна двамата магьосници и стария си съветник.

— Ваше величество, когато ме обучаваха за Велик, в Кулата на изпитанието ми показаха част от цуранската история — започна Пъг. — Всичко започнало със Златния мост, по който хората дошли на Келеуан. Бягали от безименен ужас.

— Да, това е нашата легенда — потвърди Чомата.

— Вашият народ не произлиза от Келеуан — включи се Миранда.

— Цураните могат да оцелеят на друг свят — продължи Пъг. — Цурануани не е само вашите села и градове, защото те може да се построят отново. Нито пък е в титлите и почестите, защото те могат да се възстановят. Цурануани е вашият народ. Ако той оцелее, ще изградите нова държава.

Императорът помълча, после кимна.

— Ще го направим.

Пъг се обърна към Миранда.

— Имаме много работа. Аз ще говоря с тюн, а ти върви при чо-джа. Ще проверя дали някой от оцелелите Велики има знания за джуджетата и другите отвъдморски народи. След това ще мина по Пътя и ще открия въпросния свят. Ще отворя колкото се може по-голям разлом между него и Града в равнината. Накарай Великите да започнат да отварят разломи от всяко населено място, което е достатъчно далече от дасатите. Империята трябва да се приготви, хората трябва да са готови! Нямаме никакво време.

— Колко ни остава? — попита императорът.

— По-малко от седмица, господарю. Ако се забавим, ще загинем, а след нас и другите светове. Видях го с очите си. Това е истината.

— Тръгвайте — Сезу изглеждаше съвсем сразен. Млад мъж, натоварен с огромна отговорност само заради потеклото си. В момента си личеше, че би предпочел тази отговорност да лежи на нечии други плещи, но беше взел решение и бе готов да действа. — Направете каквото е необходимо.

Духаше смразяващ вятър.

Пъг повтаряше действията си отпреди много години и се пренесе с магия в голата тундра. Вървя на север почти час, черната му роба контрастираше с бяло-сивия пейзаж. Това беше едно от малкото места на този свят, където валеше сняг, и Пъг се чувстваше странно.

Около час преди залез насреща му се появи банда мъжки тюни. Бяха подобни на кентаври, но вместо човешка половина приличаха на сааурски воини. Носеха кръгли щитове и саби и щом го зърнаха, нададоха бойни викове.

Пъг реши да приложи тактиката от предишния път. Издигна пасивна бариера, така че да не могат да му навредят и да го принудят да се защитава с насилие.

Но този път съществата зърнаха черната му роба и се понесоха обратно. Пъг нямаше време да ги чака да изпратят прежалим пратеник, така че започна серия от магически скокове, като се държеше на достатъчно разстояние, за да не предизвика атака.

След около час стигнаха до селище — стотина колиби, наполовина заровени в земята, между които обикаляха жени и деца.

Веднага се вдигна тревога и малките побързаха да се скрият по колибите. Женските застанаха на прага, готови да се защитават, ако воините бъдат победени. Пъг знаеше, че останалите им срещи с хора с черни роби са завършвали трагично — освен при предишната му визита. Тюн опитваха да мигрират на юг през зимата и от хилядолетия създаваха проблеми на цураните.

Трябваше да ги убеди да напуснат мястото, което смятаха за дом от зората на времето.

Отново издигна щита и бавно тръгна напред. Неколцина се опитаха да го обстрелят с прашки, а един дори извади лък, но като видяха, че не могат да му навредят, спряха. Воините надаваха викове и го предизвикваха.

Пъг спря на края на селището и заговори спокойно:

— Искам да говоря с ласура — използваше тяхната дума за „народ“. Тюн всъщност беше цуранското им име.

Десетина минути не се случи нищо. Пъг стоеше неподвижно, а воините му крещяха обиди и го предизвикваха на индивидуален двубой, както се очакваше от смелчаците. Съществата много добре знаеха, че един посредствен Велик може да срине селото им за минути, а той въобще не беше посредствен.

Накрая към него се приближи възрастен мъжкар и заговори на цурански:

— Говори, черноризецо, щом искаш.

— Нося ви предупреждение за голяма опасност. Тя ще засегне не само ласура и цураните, а целия свят. Чуйте ме, защото идвам като приятел и ви предлагам изход.

Говори почти час, като се опитваше да обясни нещата простичко и ясно. Съществата щяха да се усъмнят, че това е цурански заговор, който да ги примами на юг, за да бъдат унищожени.

— Трябва да тръгвам, но пак ще ви повторя. Пратете пратеници по съседните села и им предайте думите ми. Ако останете тук, до осем изгрева ще загинете. Ако искате да оцелеете, вървете в равнините. Там, откъдето се виждат седемте каменни пръста в южните планини. Там ще има магическа врата. От другата страна ви очаква тревиста степ със зелени дървета и по-топъл вятър.