Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Царицата продължи заниманията си още известно време, преди да проговори.

— Чо-джа благодарят на Миранда от Мидкемия за предупреждението. Както и на всички, които са загрижени за нашето благополучие — отново замълча и Миранда се зачуди дали не комуникира с останалите. — Ще се наложи да откажем на предложението ви.

Миранда не можеше да повярва.

— Какво?!

— Ще останем тук и ще загинем.

Твърдението беше произнесено без никаква емоция и от това й се стори още по-потискащо.

— Но защо, ваше величество? Вие сте единствената раса, която може да организира собствена евакуация. Имате могъщи магьосници, които ще ви отворят разломи.

— Мара от Акома дойде да ме вземе малко след като се излюпих. Тя каза, че съм красива, и затова дойдох тук. След това ме посещаваше често, както и синът й, и неговият син. Радвам се на тези визити, както и останалите царици, които споделят преживяването с мен. Но никой човек не разбира напълно нашата природа. Ние сме от този свят. Не можем да отидем другаде. Били сме тук преди появата на хората и ще загинем заедно със света. Нима ще изкопаете дърветата с корените, за да ги преместите? Или ще изловите рибите и ще ги пратите в чуждоземните води? Може ли да преместите скалите на Келеуан, за да ги спасите? Хората са посетители и е в реда на нещата да си заминат. Ние сме от този свят — тя замълча за момент, след което повтори: — Ние сме от този свят.

Миранда нямаше думи. Твърдението на царицата беше произнесено с такава тежест, че нямаше смисъл да спори. Тя призна поражението си.

— Ако промените мнението си, ще помогнем с каквото можем.

— Благодарим ви за загрижеността.

— Трябва да тръгвам. Чака ме още много работа.

— Почитания на твоя клан, Миранда от Мидкемия.

— Почитания на кошера ти, царице на чо-джа.

Миранда усещаше, че нещо много красиво и важно ще бъде загубено завинаги, но имаше много задачи, затова овладя болката си и тръгна към повърхността, където гвардейците я очакваха да я отведат при императора.

Пъг почувства хлад, който нямаше общо с необичайно студения планински вятър. Келеуан беше по-топъл свят в сравнение с Мидкемия, но в тези планини нощите бяха мразовити. Магьосникът наблюдаваше петимата турилци, които се приближаваха към него. Намираше се на входа на град Турандарен, който през годините се бе превърнал в основен търговски център между цураните и Турилската конфедерация. Някогашното гранично село се бе разраснало значително.

Близо едновековният мир не беше намалил недоверието между двата народа, защото бе предшестван от столетия на война. Старите стени бяха запуснати, но все още годни за отбрана. Турилците бяха опитни планински бойци и никога не бяха завладявани.

Водачът на групата беше стар воин. Имаше дълга сива коса, над която бе нахлупил вълнена шапка с едно перо, забучено до лявото ухо. Тялото му беше осеяно с белези, които показваха, че мирът не пречи на кръвните вражди и граничните набези. Бандитството беше често срещано по планинските пътища. Мъжът носеше дълъг меч и щит. Останалите четирима мъже приличаха повече на търговци. Водачът се приближи и застана точно пред Пъг.

— Сякаш чакаш покана да влезеш в града, черноризецо.

Пъг се усмихна.

— Реших, че ако се въртя тук подозрително, ще получа по-бързи резултати, отколкото ако почна да задавам въпроси в града.

Мъжът се засмя.

— Добро предположение — той се почеса по брадичката. — Така, аз съм Джакам, хетман на Турандарен. А тези са все важни хора — Пъг забеляза, че въобще не се опита да представи останалите. — Какво да направим за теб, цуранино?

— Трябва да намеря Конфедерационния съвет и да говоря с Калиане.

Джакам сведе глава, сякаш оказваше почит при споменаването на Калиане.

— Съветът се събира при топлите извори на Шатанда, близо до град Тасдано Абеар. Знаеш ли къде е?

— Ще го открия, ако ми посочите посоката.

— Тръгни към планините на изток. Като превалиш хребета, ще видиш два пътя надолу. Трябва да следваш северния, за около седмица, ако си пеш. Така ще стигнеш до долината Сандарм. В северния й край са Тасдано Абеар и Шатанда. Лесно ще намериш съвета, защото всички шатри са опънати около изворите. Но трябва да побързаш. Ще заседават още шест дена, а след това водачите на кланове ще се завърнат по домовете си.

— Ще стигна до довечера — отвърна Пъг.

— Черноризци — измърмори мъжът, сякаш изричаше проклятие. — Нещо друго?

— Моите благодарности и едно предупреждение.