Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Знам. Това е, което мога да направя. Не мога да спася всички. Ето моето предложение. След два дни ще отворя разлом… ето там — той посочи една полянка наблизо. — Ще води към планините на света, за който говорих. Тюн ще са на съвсем друг континент, отвъд морето. Ще минат дори векове, преди да ги срещнете отново. Дотогава може да сте постигнали мир с цураните. Не знам какво са отговорили чо-джа. Мястото, където ще отидете, е далече от земите за цураните. Може да ги избягвате, а може и да потърсите връзка с тях, за да воювате или да се помирите. Но който остане тук, ще загине — в гласа му се промъкна умора. — Това е изборът, който мога да ви предложа.

— Вярвам ти. Ще накарам вождовете да изпратят пратеници и да сберат клановете — тя скръсти ръце и погледна към хълмовете. — Тези земи са наш дом от времената на Златния мост. За някои ще е трудно да ги напуснат.

— Мнозина ще загинат. Някои няма да стигнат тук навреме, други ще са твърде болни, за да пътуват. Трети направо ще откажат. Всички те ще умрат. От вас зависи да спасите останалите.

— Защо го правиш, магьоснико? Защо се мъчиш да спасиш толкова хора?

Пъг се засмя, по-скоро от раздразнение.

— Че кой друг? Изпълнявам дълга си. Правя това, което е правилно.

Тя кимна.

— Ти си добър човек, велики. Заминавай, а аз ще сторя, каквото мога. Ще се видим ли отново?

— Само боговете знаят. Ако мога, ще посетя новия ви дом. Ако не, поне ще знаете, че съм искал да ви видя пак.

— Боговете да те закрилят — Калиане се обърна и тръгна към съвета, където я очакваше разгорещен и продължителен спор.

Пъг извади една сфера и я активира, за да се върне в Събранието.

Джим метна един от кинжалите си.

Хвърли се зад една скала, а острието се заби в лицето на дасата и го свали от варнина му. Онези зад него го прегазиха, без да се трогнат, и продължиха през каньона.

Джим се върна при спътниците си.

— Време е да изчезваме!

Джоми, Тад, Зейн и Серван нямаха нужда от подкана. Тилът, където войските им се събираха за прегрупиране и почивка, преди половин час внезапно се беше превърнал във фронт. Младежите тъкмо бяха хапнали и успяха да се сврат под една каруца, за да подремнат. Вече бяха свикнали с хъркането на шестокраките нийдри и странната им миризма. Бяха толкова уморени, че заспаха веднага.

Джим беше първият, който се надигна при избухналата врява. Младежите едва бяха успели да се измъкнат — изкатериха се по скалистия хребет, който служеше като естествена защита на левия фланг на Аленбурга. Проблемът беше, че всички останали бяха побягнали в обратна посока.

През последните два дни отстъпваха непрекъснато. Черният купол се разширяваше и разширяваше и цуранските магьосници се опитваха да предвидят безопасна дистанция за всяко спиране.

Защитниците бяха променили тактиката си. Вече не опитваха да отблъснат нашествието, а се сражаваха, за да дадат време на бежанците да достигнат най-близките разломи. Пъг беше отворил портал между Келеуан и новия свят, а императорът бе издал заповед. Магьосниците опитваха да мобилизират населението. Нямаше да смогнат да спасят всички, но щяха да евакуират колкото се може повече.

Пъг беше създал втори портал към отдалечен континент за тюн и трети за турилците. Останалите магьосници отваряха проходи до първоначалния разлом, близо да Равнинния град. Мястото беше широко и можеше да побере множеството бежанци, без да се изпогазят.

Проблемът беше, че не можеха да отворят достатъчно разломи към новия свят. Пъг беше един от малцината, които се справяха без помощ. Иначе трябваха поне няколко магьосници и им отнемаше пет пъти повече време. Според последните данни вече имаше седем функциониращи портала. Но капитаните бяха чули Каспар да казва, че и седемдесет няма да са достатъчни.

Затова трябваше да забавят дасатите, които се стремяха да замъкнат колкото се може повече пленници до Черния купол и да ги хвърлят в ямата. Никой не можеше да си представи колко ужасна е ситуацията. Цураните бяха воини по традиция и гледаха напред, а не назад. Все пак, според изчисленията, поне тридесет хиляди души вече бяха отведени в сферата. Според младежите обаче тези цифри бяха занижени. Дасатите не бяха глупави и бързо се адаптираха към стратегията на противника. Набезите им бяха станали мащабни и неочаквани.

Може би по чист късмет, но при последното нападение се бяха натъкнали на цуранския щаб.

Джоми спря и погледна останалите. Чуваха тропота на дасатските ездачи от другата страна на хълма.