Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Защо цурани правят това за ласура? — попита старият мъжкар. — Винаги били врагове.

Пъг реши да не обяснява, че не е цуранин. Това само щеше да усложни нещата.

— Тези земи са били ваши преди появата на хората. Елате на новия свят и ви обещавам собствен дом. Ще получите клетвата на императора, че никой няма да ви закача. Цураните ще са от другата страна на морето. Давам думата си на Велик, което означава, че и Империята се обвързва с нея. Запомнете думите ми, защото сега тръгвам — и се пренесе обратно в Събранието.

Прибра се в покоите, които бяха отредили за него и Миранда, и полегна за малко. Надяваше се, че тюн ще го послушат, но беше почти сигурен, че това няма да се случи.

Миранда приближи до входа, следвана от гвардейския си ескорт. В именията на Акома от векове имаше работници чо-джа. Съществуваше някакво съглашение, постигнато между легендарната Мара и царицата и магьосниците на Чакаха, кристалния град на тези същества, който се намираше отвъд източната граница. Миранда не беше наясно с точното споразумение, но оттогава чо-джа бяха автономен народ в пределите на империята.

Осъзна, че никога не се е доближавала толкова до тези същества. Те бяха насекоми и й приличаха на мравки. Само че горната част на торса им имаше гърди, рамене и ръце, подобни на човешките. Лицата им бяха като на богомолки, с фасетъчни очи, но вместо щипци имаха нормални човешки уста. На слънчева светлина изглеждаха синьо-зелени.

— Искаме среща с царицата — каза Миранда.

Стражът заговори на цурански:

— Кой търси аудиенция с нашата владетелка?

— Аз съм Миранда, съпруга на Миламбер, от Събранието на магьосниците. Трябва да ви предупредя за смъртна опасност.

Стражът каза нещо на тракащия си език, след което продължи на цурански:

— Ще я известим.

Съществото отново зацъка на езика си и няколко работници се обърнаха да изгледат Миранда. След няколко минути се появи друг чо-джа, носеше на врата си нещо като мантия. Успя да докара прилична имитация на поклон и заговори:

— Аз съм този, който съветва, и ще бъда ваш водач. Моля, последвайте ме и бъдете внимателни. Подът не е пригоден за вашите крака.

Миранда тръгна по тунелите след съветника. Усещаше някаква странна миризма, като дъх на подправка. Осъзна, че това е миризмата на съществата. В никакъв случай не беше неприятна.

Проходите се осветяваха от някакъв флуоресциращ мъх, растящ по подпорите, които не бяха нито от дърво, нито от камък. По някое време забеляза работници, копаещи нов тунел, а до тях едно по-малко същество, което дъвчеше нещо в неестествено издутите си бузи. То изплю веществото на стената и започна да му придава форма. Миранда се досети, че подпорите очевидно се правят от някакъв телесен секрет.

В друго помещение видя множество малки чо-джа да висят от тавана. Имаха прозрачни крилца, които трептяха със скорост, почти неуловима за окото. Съществата явно почиваха на смени, защото поне едно от групата пърхаше постоянно. Това очевидно беше с цел да се вкарва въздух в дълбоките тунели, защото в кошера живееха хиляди чо-джа.

След дълго слизане най-сетне се озоваха в царската зала. Помещението беше високо поне пет етажа и от него излизаха множество тунели. В средата върху голям насип седеше царицата.

Тялото й бе дълго поне тридесет стъпки. Хитиновата й черупка беше като броня. Ако се съдеше по закърнелите й крайници, царицата явно не напускаше залата. Тялото й беше завито с красиви цурански гоблени. Около нея се въртяха множество работници, полираха хитина, вееха й с крилца и носеха храна и вода. Зад нея един набит мъжкар се клатеше напред-назад, зает със съвкупяване. За него също се грижеха дребни работници, а няколко други мъжкари търпеливо очакваха да дойде техният ред в неспиращото размножаване на расата.

Пред насипа имаше друга група мъжки, някои с шлемове. Поздравиха Миранда с поклон. Встрани по корем лежаха по-малки версии на царицата. Те снасяха яйца, които царицата гълташе, оплождаше ги в тялото си и ги снасяше наново.

Миранда се поклони.

— Почести на кошера ти, царице.

— Почести на клана ти, Миранда от Мидкемия.

— Нося ви ужасяващи новини — Миранда обясни за Господаря на ужаса и плана на Пъг да евакуира цураните на нов свят. — Това е широко и прекрасно място, където ще ви хареса. Знам, че това, което чува една царица, е достъпно и за другите и че в момента имате връзка с Чакаха. Вашите магове са много известни и ще ни окажат голяма помощ в изготвянето на разломите за евакуация.