Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Какво му е?

— Никой не знае, но подозирам, че е нещо тежко. Всички доверени жреци вече го прегледаха и щях да се обърна за помощ към вас, но не мога да го убедя да ви се довери. Здравето му се влошава с всяка година. С кралицата нямат мъжки деца, а принцесата е на седем години. На трона на Крондор се въртят поредица братовчеди и кралят ги размества през няколко години, за да не станат твърде амбициозни.

— Ерик, какво ще стане, ако кралят умре утре?

— Принц Едмунд и още десетина роднини ще цъфнат в Риланон и ще изявят претенции за трона пред Събранието на лордовете. Всеки ще си има достатъчно поддръжници. Ще започне купуване и продаване на гласове, точно както старият ми приятел Ру въртеше далавери с житото и овеса. Доколкото ми е разправял, търговията е по-гадно нещо и от войната. Ако никой от кандидатите не постигне консенсус със Събранието, ще се отделят фракции и може да се стигне до сблъсък.

— Гражданска война.

— Да. Не сме имали такава от дълго време.

— Кой е най-близкият потомък на Кондуин?

— Труден въпрос. Лорд Хенри от Крудий. Хари е чудесен човек, но неговият прапрадядо Мартин, брат на крал Луам, се е заклел, че потомците му няма да изявяват претенции към короната. Навремето може да е било отлична идея, но сега ми се иска да си е държал езика зад зъбите — Ерик беше видимо раздразнен. — Хари би имал безусловната подкрепа на западните благородници, а и на част от източните. Само че мнозина от тях не могат да го подкрепят точно заради тази клетва. Така че единственият, който може да предотврати гражданската война, най-вероятно ще я предизвика, ако някой предяви претенции към трона от негово име.

— Не ти завиждам — каза Миранда.

— Единственият друг Кондуин е дете. Принц Оливър, син на починалия брат на краля, Ричард. Още е само на шест.

Миранда погледна през прозореца. Беше взело да се здрачава.

— Ще те оставям. Кога ще можеш да ми помогнеш с цураните?

— Трябва да довърша делата си и да посрещна моя наследник утре. Лорд Джон Девре от Батира ще пристигне към обед от Саладор. Ще трябва да изтърпя церемонията по предаване на поста и оттегляне от служба. Принцът ще настоява да ми даде земи, които няма да видя, та да ми носят доход, който няма да имам време да похарча. Накратко, ще се освободя след три дни.

— Ще дойда лично, за да те отведа до разлома — Миранда направи пауза. — Имам едно предложение.

— Кажи.

— Ако нещо се случи с краля, ще е разумно принц Едмунд да отиде в Риланон и да се провъзгласи…

— За регент на принц Оливър — усмихна се Ерик. — Вече го обсъдихме с лорд Джеймс.

— Накор каза, че си много умен за ковач.

Ерик я погледна тъжно.

— Има дни, а и утрешният се очертава такъв, когато наистина съжалявам, че не си останах ковач.

— Напълно те разбирам. Ще се видим след три дни.

— Да. Три дни.

Миранда изчезна. Ерик остана да седи умислен.

Каспар премести коня.

— Шах.

Генерал Пракеш Аленбурга въздъхна.

— Предавам се. Ти си най-добрият, с когото съм играл от години.

— Просто късмет — отвърна Каспар. — А и ти беше разсеян.

— Така е. Говорих с махараджата за твоето предложение.

Каспар очакваше отговора на махараджата. Беше пристигнал преди два дни и откри, че столицата на Мубоя е във възход. На хълма над града се изграждаше нов дворец, за да замени старата цитадела, която напомняше на Каспар за неговия дом в Оласко. Сякаш беше напуснал херцогството си преди векове.

— И той как реагира?

Аленбурга се облегна назад и сбърчи чело.

— Като се има предвид, че не си виждал обичния ни владетел, със сигурност знаеш как да го заинтригуваш.

— Това е опит, придобит в дългогодишно уговаряне на съседите да не те смачкат, докато кроиш планове как да ги завладееш — отвърна Каспар сухо.

Аленбурга се засмя.

— Много точно казано. Както предложи при предишната ни среща, махараджата ожени най-малката си сестра за втория син на краля на Оканала и така подсигури южната си граница. Но се оказва, че новата принцеса не може да търпи докосването на принца. Който, от своя страна, въобще не се занимава с нея, а предпочита да проиграва богатството на баща си и да го пилее по курви. Освен това се състезава със специално построени лодки, ако можеш да си представиш подобна глупост. Въобще, нашият владетел не е доволен от сегашното статукво. Така че предложението ти да приемем армия, готова да се закълне във вярност, и да я разположим по южната граница, е много примамливо. Но махараджата се притеснява доколко ще са лоялни тези войници?