Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Добре ли си?

— Не. Умирам отново — погледна през прозореца към любимата си гледка. Слънцето залязваше над пристанището на Крондор. — Нямам нищо против смъртта, но самото умиране ме съсипва — той посочи големия сандък до леглото си. — Моля те, отвори го и ще намериш една малка стъкленица. В торбичка от черно кадифе.

Миранда отвори сандъка и извади торбичката. Ерик внимателно развърза връзката и хвана стъкленицата. Махна запушалката и изля съдържанието в устата си. После остави стъкленицата на масата.

— Край. Това беше последната доза. Свърших еликсира на Накор, който ме държеше в добра форма… като за стотинагодишен.

— Мислех, че си по-близо до деветдесет — каза Миранда.

— Истината не бива да разваля драматичния ефект — отвърна той с усмивка. Лицето му започна да възвръща цвета си и бръчките взеха да изчезват.

— Колко време ти остава?

— Не знам. Може би няколко месеца — Ерик въздъхна. — Уморен съм. До мозъка на костите. Седемдесет и пет години служа на Короната. Вече заслужавам почивка.

— Всички заслужаваме — Миранда реши да не зачеква темата, че тя и съпругът й се борят със силите на злото още отпреди Ерик да се е родил. Все пак той беше служил предано и бе изнесъл своя дял битки. Никога не се беше женил, нито имаше деца. Това правеше живота му доста по-тъжен в сравнение с нейния. Освен това беше остарял, докато тя продължаваше да прилича на жена в края на тридесетте.

Ерик плесна с длани по облегалките на креслото.

— Не мога да направя нищо по повод на първото ти искане. Кралят е непреклонен. Той не храни добри чувства към съпруга ти, а още по-малко към цураните.

— Защо? Империята и Кралството са в мир след Войната на разлома. Цураните дори ни помогнаха в битката при Сетанон. Имате повече неприятности с Кеш, за последните десет години, отколкото с цураните за цял век.

— Ти не говориш за няколкостотин или за няколко хиляди бежанци. Става дума за милиони. Повече цурани от населението на Кеш и Кралството, взети заедно. Никой херцог няма да ги приеме. Кой ще ги изхранва?

— Те могат да работят. Те са добри занаятчии и фермери.

— Те са от друг свят. Дори графът на Ламът няма да е доволен, а той е от цуранско потекло! Те са твърде голяма заплаха.

Миранда знаеше какъв ще е отговорът, но беше длъжна да настоява.

— Ти колко ще вземеш?

— Аз? — херцогът се засмя и жизнеността взе да се връща по лицето му. — Ще си затворя очите, ако натикаш няколко хиляди в Ябон и Крудий. Няма да ми пука и ако пробуташ още няколко хиляди по селата около Зъбите на света. Да му мислят граничните лордове. Но няма как да бъда верен на клетвата си, ако не изпълнявам заповедите на моя суверен. Съжалявам, Миранда.

— Някакви идеи?

— Бих ти предложил Новиндус. Все още се възстановява от опустошенията на Изумрудената кралица и може да поеме много цурани. Ако искат, да завладяват целия континент. Тук няма да ни пука.

— Каспар е там в момента. Говори със свой приятел.

— Дано да има по-голям късмет, защото ти нямаш никакъв — той въздъхна отново, но този път от емоции, а не от умора. — Гарантирам ти, че и Джим Дашър Джеймисън няма. Дядо му е хитър и коварен, също като собствения си дядо, който си беше подло копеле. Той е лоялен на Короната, така както ти си отдадена на твоята кауза. Джим няма да повлияе на дядо си, който пък няма да повлияе на краля. Тоест няма да приемат нито един цурански фермер в Източните предели.

— А какво става с втората ми услуга?

Ерик се ухили.

— Това е друга работа — изправи се и Миранда видя, че годините му сякаш изчезват. Вече приличаше на мъж в средата на петдесетте. Все още във форма и опасен. — В Западните предели е бъркотия, но е време подчинените ми да си изкарат хляба. Ще се оправят и без мен.

— Какво предлагаш?

— На теб ти трябват генерали за цуранската армия, а аз съм генерал. Или по-точно — рицар-маршал, което значи, че командвам генералите.

— Принцът ще те пусне ли?

— Принцът ще се боядиса в зелено и ще отиде да танцува на площада, ако му кажа, че е добра идея.

Миранда се засмя.

— Едмунд не е лош човек. Но всеки с малко акъл ще ти каже, че е пратен тук като временен управник, защото е бездеен и в Изтока не ги е страх, че ще стане твърде амбициозен — Ерик внезапно стана сериозен. — Може би ще сме на ръба на гражданска война, когато се върна. Стига въобще да се върна. Заклевам те да пазиш тайна. Здравето на краля се влошава.

Миранда се разтревожи. Кралят беше млад и нямаше мъжки наследник.