Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Младежът махна на хората си да се прегрупират и те се подготвиха за защита на вещиците. Бяха останали само шепа от воините на ТеКарана и Валко се вгледа в опитите им да наранят съществото, за да открие някаква слабост. Сестрите зад него започнаха да напяват със затворени очи — опитваха се да проучат чудовището чрез магия.

То вече почти се бе справило с дворцовите стражи. Валко искаше всичките да загинат, но ги уважаваше за проявената храброст.

Скоро последният останал боец започна да отстъпва и Валко се подразни, когато неколцина от хората му се разсмяха при тази проява на страх.

— Стига! Колкото и да е забавно да видим как този страхливец ще умре, имаме по-важни грижи. Например как да победим това същество.

— Не мога да открия някаква слабост — каза Лурин, която бе застанала до него.

— Не трябва да си тук — отначало бе възприел трудно идеята, че има сестра, но впоследствие започна да открива у Лурин приликите с майка им и се привърза към нея, което беше едновременно приятно и плашещо. Сестрите служеха за скрепяване на съюзи с могъщи фамилии, не бяха нещо, за което да си загрижен.

Нещата, които бе научил от майка си, сега разкриваха нова и плашеща перспектива. Валко откри, че го е грижа за тези наоколо. Целта му беше не само да победи чудовището, но и да защити вещиците и воините, служещи на Бялото. Тези чувства му създаваха вътрешен конфликт вместо простото желание да убие всичко пред себе си.

Внезапно се появиха Мартук, Хиреа, двамата човеци и още четирима воини. Онзи, когото наричаха Пъг, веднага започна заклинание.

Чудовището мигом бе обвито от енергиен купол. По купола се появиха кристали, които излъчваха ярки лъчи и се свързваха един с друг, образувайки мрежа.

Същество се хвърли към мрежата и от рамото му изригна пламък. То нададе болезнен писък, от който Валко настръхна отново. Чудовището продължи да се блъска, но всеки път се нараняваше повече.

Валко го гледаше с нарастваща погнуса. То продължаваше да се стрелка из енергийната клетка, а по тялото му цъфваха димящи рани.

Пъг каза нещо на Магнус и той пристъпи напред и започна друго заклинание. От ръцете му се изстреля енергиен импулс и удари чудовището. То изпищя за последен път и избухна в сребристочервена светлина. В двора се разнесе неприятна миризма на изгоряло.

Двамата магьосници бяха унищожили съществото за по-малко от минута. Мартук и Хиреа гледаха смаяно. Дългогодишният им опит не ги бе подготвил за подобно нещо.

Пъг и Магнус бяха оставили Накор при Бек и бяха побързали към мястото на срещата, но откриха, че са изтървали Мартук и Хиреа. По зазоряване градът се бе оживил, защото бе дошла дългоочаквана команда за мобилизация. Всички воини трябваше да получат нареждания от ТеКарана по обед на следващия ден.

Магнус бе използвал способността си, за да ги пренесе до градината, а малко след това дойдоха Мартук и Хиреа. След кратка дискусия решиха, че трябва да открият Валко, защото отсъствието на младия лорд на Камарийн щеше да се забележи на сбора. Все пак Пъг успя да ги информира какво са открили в храма на Мрачния.

Мартук огледа касапницата на двора.

— Всички трябва да се махнат. Веднага.

Аударун плесна с ръце и извика:

— Пригответе се за евакуация — обърна се към Мартук и Валко. — Имаме план за такива случаи. Знаехме, че рано или късно слугите на Мрачния ще открият това убежище.

Невредимите вещици се втурнаха да приготвят най-ценните вещи, а петте ранени лежаха, където бяха паднали. Мартук ги посочи и Аударун кимна.

Старият воин извади меча си и тръгна към ранените. Те бяха затворили очи и стоически очакваха смъртта си.

— Защо? — попита развълнувано Пъг.

— Пътуването ще е трудно — отвърна Аударун. — Ако ги оставим, жреците може да извлекат информация, въпреки твърдостта им. Всички знаем риска и бихме предпочели да загинем, вместо да станем предатели.

— Предателство — каза Хиреа. — Сред нашите редици има предател. Тази атака е твърде добре организирана, за да е плод на случайността. Освен това се случва само няколко дни, преди да нахлуем в света на хората. Мрачният иска да си подсигури тила, преди да започне нашествието.

Пъг се обърна към Аударун.

— Може ли да откриете предателя?

Тя кимна.

— Имаме начини, след като знаем, че трябва да търсим — вещицата повика една от по-младите сестри и й даде нареждания. Жената кимна и се отдалечи. — Готово. Ако предателят не е избягал или загинал по време на атаката, ще го открием.