Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Битката при Кошмарния хребет беше легендарна. Миранда беше наясно, че ветераните от Войната на студенокръвните отлично знаят каква е цената да не се подготвиш срещу нашествие. Ако дасатите не бъдеха спрени на Келеуан, нищо нямаше да им попречи да нахлуят и на Мидкемия. Проблемът беше, че малцина от тези стари ветерани бяха живи. Повечето вече прехвърляха осемдесетте и бяха заменени от младоци. За тях пък Войната на студенокръвните беше събитие от времето на дядовците им. Също като Войната на разлома или Войната на Джон Претендента. Просто поредното късче история, което не може да се повтори.

Миранда премисли думите на сина си. Отвън се чу чуруликане и тя вдигна поглед. На острова настъпваше красива утрин и слънцето пробиваше остатъците от нощната мъгла.

— Прав си. Трябват ни хора, които разбират риска. Ще изпратя вест на лорд Ерик. Но няма да се откажа от лорд Джеймс. Мисля да използвам посредник.

— Кой?

— Джим Дашър, внук му. Вече е навътре в нашите неща, след като откри съществата от бездната. Скоро ще се видим и ще го накарам да се намеси пред херцога на Риланон.

— Кога ще го видиш?

— Следобед. Тоест след час. Зависи колко на изток се падат Върховете на Куор.

— Интересно ми е какво ще откриете там.

Миранда отиде до сина си и сложи ръка на рамото му.

— Знам, че не ти е приятно да командваш тук. Освен това ти отмъкнах и Лети, така че остана без помощник. Но тя трябва да вникне във всичките дейности на Конклава, ако ще поеме твоята работа.

— Да поеме моята работа ли?

— Мислиш, че не знам колко ти е трудно? Ти винаги си бил единак, Калеб. Не знам дали защото нямаш магическа дарба, или просто такава ти е природата. Зарадвах се, когато доведе тук Мари и момчетата, защото се притеснявах, че няма да си намериш половинка. Не бих имала нищо против, ако един ден ме дариш и с внуци, защото Магнус определено не показва такива признаци.

Калеб се засмя, разчувстван от притесненията на майка си.

— Аз съм зрял мъж, както казват в Ябон. Направил съм много избори, различни от заложените от теб и татко. Нямаше да съм ваш син, ако не бях стигнал до същото заключение. Ние служим, защото това е наш дълг.

— Благодаря ти — прошепна тя.

— Не се тревожи за Магнус — добави Калеб. — Той беше влюбен… веднъж.

Тя кимна. Една младежка любов беше разбила сърцето на Магнус и той се бе отдръпнал от интимните аспекти на живота. Миранда се притесняваше като всяка майка, но често си повтаряше, че самата тя бе създала семейство едва след като навърши двеста години.

— Трябва да тръгвам. Нямам търпение да видя тези Куор. Учудващо е, че за тях няма никаква информация в библиотеката на баща ти. Като се има предвид колко томове наследи от дядо ти и колко събра впоследствие… — тя си пое дъх. — Странно.

— Преди да заминеш, само да изясним: какво ще правим с Кеш и другите кралства?

— Източните кралства не са от значение. Там имаме съюзници, но те са бедни на ресурси. Кеш има дълг към нас, защото ги спасихме от Варен. Те ще се отзоват. Боя се обаче какво ще стане, когато поискам следващата услуга.

— Бежанците?

— Да. Ще са милиони. Повече от населението на Кеш и Кралството, взети заедно. Никой владетел не би приел толкова чуждоземци с неясна лоялност. Трябва ни друго решение.

— Уинет?

— Равнините щяха да са перфектни, ако баща ти не беше заселил оцелелите сааурци там. Засега сме в мир, защото не се срещаме. Ако разположим до тях няколкостотин цурански воини, нещата ще излязат от контрол.

— Ами Западните острови?

— Архипелазите след Островите на залеза ли? Стават, ако искаш да живееш в колиба от клони и да ядеш риба. Но за възстановяване на цяла нация… — тя въздъхна. — Трябва ни празен свят.

— Има ли такъв?

— Баща ти щеше да знае — отвърна Миранда с неприкрита горчивина.

Калеб замълча. Знаеше, че родителите му се обичат, но като при всяка женена двойка, и двамата се дразнеха от някои качества на другия. Пъг мразеше това, че Миранда често си правеше собствени планове, без да се съобразява с решенията на Конклава. Тя дори поддържаше собствена агентурна мрежа. Миранда пък завиждаше на Пъг за широките му познания за другите светове. Въпреки могъществото си тя бе посещавала само Келеуан и Пътя, а нямаше да стигне и до там, ако не беше съпругът й.

— Скоро ще тръгна към селището на Слънчевите елфи. Върви да закусиш и се върни.

Калеб кимна и се прозя.

— Съжалявам. Станах още по тъмно.

Миранда се усмихна. Знаеше много добре, че Калеб винаги става призори. Загледа докладите на бюрото. Беше й трудно да се съсредоточи.