Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Здрасти, Джим — каза Серван. Младият крадец бе успял да се оплете в същата ситуация, която бе докарала и тях в този пущинак. Беше се появил с кораб, каращ припаси за мисията, която Джоми наричаше за себе си „проклетата експедиция“.

Двамата лейтенанти в момента служеха в армията на Ролдем, въпреки че Джоми беше роден на съвсем друг континент. Серван беше благородник, при това с царствена кръв. Можеше да стане крал, ако десетина от роднините му се споминеха внезапно. Двамата бяха зачислени към странен отряд, съставен от войници от Кеш, Кралството, Ролдем, та дори и сапьори от джуджешкия град Доргин. Командваше ги Каспар, бивш херцог на Оласко и някогашен беглец с обявена награда за главата му. Бе успял да се реабилитира обаче и през последните години се ползваше със специален статут в Кеш и Ролдем. Адютантът му се казваше Стефан и бе братовчед на Серван, което също го правеше далечен роднина на краля на Ролдем.

Пристигането на Джим беше поредното озадачаващо нещо в тази експедиция. Той и шестимата с него в никакъв случай не можеха да минат за войници, но от тях се очакваше да изпълняват същите заповеди. Джоми и Серван научиха единствено, че Джим и хората му са специална група доброволци и са тук, за да се обучават със съвместните сили на Ролдем, Кралството и Кеш.

Вечно любопитният Джоми изгаряше от желание да научи какво точно се случва, но през последните месеци бе установил, че за младите офицери е най-добре да си затварят устата. Серван пък притежаваше това качество по рождение.

Все пак младежът не можеше да потисне любопитството си и реши да опита с различен подход.

— Джим, ти нали си от Кралството?

— Да — отвърна младият крадец. — Роден съм в Крондор и прекарах там целия си живот.

— Твърдиш, че си крадец… — започна Джоми.

Джим се размърда, отърка рамо в неговото, след което се усмихна и му показа, че му е измъкнал кесията.

— Това твое ли е?

Серван едва успя да сдържи смеха си. Джоми прибра кесията под ризата си и изсумтя:

— Добре де, наистина си крадец.

— И то много добър.

— Много добър крадец — съгласи се Джоми. — Та се чудя, как един много добър крондорски крадец се е озовал на края на света?

— Дълга история. Пътувал съм много.

— Охо? — възкликна Серван, доволен от възможността да се разсее от неприятния дъжд.

— Да. Бил съм на много странни места — Джим се усмихна и лицето му сякаш се подмлади. — Един път ми се наложи да се скрия от подобен проливен дъжд в пещера на един далечен остров.

Джоми и Серван се спогледаха. Вероятно нищо от това, което щяха да чуят, не беше вярно, но поне историята обещаваше да е забавна.

— Наложи се да… напусна Крондор.

— По работа ли? — попита Серван.

— По здравословни причини — Джим се усмихна многозначително. — Беше разумно да се изнеса от Крондор за известно време.

Джоми се мъчеше да не се хили.

— И къде отиде?

— Взех кораб до Далечния бряг и в Карс попаднах на група младежи, които организираха предприятие с очаквания за сериозна печалба.

— Пирати — възкликнаха в един глас Джоми и Серван.

— Капери от Фрийпорт на Островите на залеза — уточни Джим. — Капитанът твърдеше, че има разрешение от Короната, но така и не го показа. Все пак по онова време бях доверчив момък и му повярвах.

Джоми се съмняваше, че Джим изобщо някога е бил „доверчив момък“, но реши да не коментира.

— Та се озовах на въпросния остров, в тази пещера, заедно с една елфска девойка.

— Не прескачаш ли нещо? — попита Серван.

— Доста, но сега говорим за странните места, на които съм бил.

— Остави го да разказва, Серван — намеси се Джоми.

— Както и да е, та момчетата от екипажа ме търсеха, защото бях разгадал непочтените им намерения за подялбата на съкровището…

— Съкровище ли? — започна Серван, но Джоми го бутна с рамо да млъкне.

— И това е друга част от историята. Та както казах, бях в пещерата и срещнах тази елфска девойка, Джезъбел…

— Джезъбел? — възкликна Джоми.

— Джезъбел — повтори Джим. — И нейната история е доста объркана. Тя се мъчеше да се спаси от едни мечки, само дето не бяха точно мечки, ами нещо като големи космати бухали.

— Големи космати бухали? — Серван зяпна. Джоми напълно бе забравил дъжда.

— Ами нали ви казвам, че беше странно място. Отвъд Островите на залеза. Девойката събираше яйца за някаква елфска магия. И значи двамата отблъснахме бухалите и после изчакахме негодниците от екипажа да се разкарат.

— А как успя да се прибереш? — попита Джоми.