Реймънд Фийст: Гневът на Лудия бог

Обърна се към неколцината магьосници, които се бяха появили веднага щом бяха разбрали, че е дошла, и повиши глас, за да я чуват всички.

— Физически са значително по-силни от нас. Не само заради това, че са на този свят. Но очевидно имат проблеми с различията между реалностите и затова са създали купол, в който да живеят. Нормалните им воини ще се справят без проблеми с нашите — независимо дали са цурани, или от Кралството — моментът беше подходящ да почне да насажда идеята за помощ от Мидкемия.

Погледна жреца и опита да си припомни какво бе научила по време на пленничеството си.

— Определено не изглежда добре — наведе се и видя капките пот, избили по челото на съществото. — Кубай, мисля, че си прав за треската. Сякаш е по-блед, но може и да се лъжа, заради светлината — спря, защото клепачите на жреца започнаха да потрепват. — Мисля, че идва в съзнание.

Двама от магьосниците мигновено започнаха защитни заклинания, но дасатът не се пробуди. Вместо това започна да стене и се загърчи в конвулсии. По кожата му започнаха да избиват мехури.

— Пазете се! — извика Миранда, без да знае защо.

Магьосниците се отдръпнаха назад. Внезапно тялото на жреца се подпали и последва гръмка експлозия, която повали най-близките и заслепи останалите.

Замириса на сяра и изгоряло месо. Всички се закашляха от вонята. На мястото на тялото бе останало само очертание от бяла пепел.

— Какво стана? — попита смаяният Аленка.

— Не знам — отговори Миранда. — Мисля, че извън купола си те не могат да се справят с огромния приток на енергия, който за нас е съвсем естествен. Явно му дойде твърде много и… видяхте какво стана.

— Какво ще правим сега? — попита старият магьосник.

— Ще се върнем при купола и ще го проучим — Миранда отново пое контрола, без да са я питали. — Това е сериозна заплаха за Империята.

Тези думи бяха достатъчни, за да мобилизират всички Велики.

— Трябва не само да го проучим, а и да го унищожим — каза Аленка и се обърна към един от другите магьосници. — Хочака, ще бъдеш ли така добър да известиш Небесната светлина в Свещения град? Обясни на императора какво се случи тук и му предай, че ще получи пълен доклад веднага щом приключим.

Миранда беше впечатлена от твърдия тон на стария магьосник и предположи, че като млад е бил внушителна фигура. Беше от онези тихи хора, които изненадват останалите, когато поемат контрола. Умееше да привлича внимание и излъчваше авторитет.

— Наложи се да поразуча купола, преди да избягам — започна Миранда и направи пауза за по-голям ефект. — Моля за разрешение да ви водя в тази операция.

Великите в стаята се смаяха от това предложение. Жена, при това чужденка, да застане начело? Все пак повечето се обърнаха към Аленка, за да чуят решението му.

— Това е съвсем логично — каза старецът и с тези четири прости думи предаде мощта на най-могъщото събрание на магьосници от два свята на Миранда.

Тя кимна и каза:

— Моля колкото се може повече от членовете да се съберат в Голямата зала след един час. Тогава ще ви обясня, какво знам и как предлагам да действаме.

Магьосниците излязоха, за да известят останалите. Миранда знаеше, че щом научат за опасността, всички Велики ще се появят в залата в уреченото време. Щяха да отсъстват само най-тежко болните.

Върна се в покоите си и седна на един диван. Не смееше да легне в леглото, защото се боеше, че отново ще заспи. Кратката почивка и храната не бяха достатъчни, за да се възстанови от тормоза по време на пленничеството. Трябваше обаче да се съсредоточи върху сериозната заплаха и да пренебрегне глада и болката, защото бяха сериозно притиснати от времето — с всеки миг щеше да става по-трудно да попречат на дасатите, каквито и да бяха плановете им.

На вратата се почука и влезе една от малкото ученички на Великите. Държеше поднос, на който имаше порцеланова кана, плодове и хляб.

— Великият Аленка каза, че имате нужда да се подкрепите.

— Благодаря — отвърна Миранда и й махна да остави подноса. Внезапно осъзна, че е ужасно гладна. Започна да се храни и усети как енергията се връща в изтерзаното й тяло. За пореден път съжали, че не обръща достатъчно внимание на лечителските магии, за разлика от съпруга си. Пъг със сигурност можеше да й възвърне енергията със заклинание или някоя неприятна на вкус, но ефективна отвара.

Мислите за Пъг я натъжиха. Знаеше, че е взел най-подходящите хора, които можеха да оцелеят в света на дасатите, но все пак се тревожеше. Обичаше съпруга си дълбоко. Не със страстта на младостта. Това го бе надживяла още преди Пъг да се роди. Обичаше го по-скоро с пълното разбиране на уникалните му способности, които го правеха най-подходящ за житейски спътник. Синовете й пък се бяха оказали неочаквана благословия. Може и да не беше най-добрата майка, но във всички случаи й харесваше да е майка.