Реймънд Фийст: Гневът на Лудия бог

Чу стон и видя как поваленият жрец помръдва. Без да се колебае, пристъпи напред и го изрита с все сила в челюстта.

— Проклятие! — главата на дасата беше като гранит. За момент си помисли, че си е счупила крака. Коленичи, хвана пергаментите с лявата си ръка и го стисна за яката с дясната. — Ти идваш с мен!

Затвори очи и насочи вниманието си към стената на сферата. Опитваше се да усети енергийните потоци, сякаш настройваше струните на музикален инструмент.

Когато прецени, че е готова, се прехвърли. За момент тялото й сякаш бе разкъсано от кипящата енергия и тя изпищя. Все едно по нервите й бе потекъл лед. Когато се осъзна, видя, че е коленичила в тревата на хълма. Беше сутрин, което неизвестно защо я изненада. Всичко я болеше и дори й беше трудно да диша.

Очевидно тялото й се съпротивляваше на завръщането си в естествената си среда. Миранда не знаеше какво са й направили дасатите, за да може да живее при техните условия, но обратният процес явно щеше да е изпълнен с агония.

Жрецът бе оцелял при прехвърлянето. Миранда го стисна за рамото, сякаш само това й пречеше да загуби съзнание. След момент болката отслабна и тялото й започна да се адаптира. Тя си пое дълбоко дъх, отвори очи, но след миг отново стисна клепачи.

— Това не е добре…

Стисна зъби и се пренесе в Събранието. В помещението имаше двама магьосници и тя пусна пленника си в краката им.

— Това е дасатски жрец. Вържете го — не знаеше дали двамата са посветени за талноя, но всички в Събранието бяха научили за заплахата от дасатско нашествие. Неочакваната й поява ги стресна за момент, но те побързаха да се подчинят на нарежданията й. Стресът от бягството беше изчерпал и последните й сили. Миранда се олюля, падна и изгуби съзнание.

Отвори очи и видя, че е в покоите, които използваха с Пъг, когато гостуваха на Келеуан. До леглото й стоеше Аленка, най-старшият член на Събранието. Изражението му беше угрижено и той приличаше на дядо, който бди над болното си внуче.

Миранда примигна и успя да простене:

— Колко… време мина?

— Вчерашният ден и тази сутрин. Как си?

Миранда внимателно се надигна и установи, че е облечена в обикновена бяла нощница.

— Надявам се, нямаш нищо против, че се погрижихме за теб — усмихна се Аленка. — Беше в доста лошо състояние.

Миранда спусна крака от леглото и бавно се изправи. Изчистената й роба беше сгъната на дивана до прозореца. Навън лъчите на следобедното слънце блестяха по повърхността на езерото. Тя смъкна нощницата и навлече робата, без да се притеснява от стария магьосник.

— Какво стана с дасата? — попита, докато се оглеждаше в огледалото на стената.

— В безсъзнание е и по всичко личи, че умира.

— Наистина ли? Не мислех, че раните му са толкова сериозни — Миранда се обърна към стареца. — Искам да го видя. Трябва да свикаме колкото се може повече членове на Събранието.

— Вече го направих — отвърна възрастният мъж. — Вестта за пленника се разчу бързо и не се появиха само тези членове, които не са в състояние да пътуват.

— Ами Винтаката?

— Изчезна — Аленка махна на Миранда и двамата излязоха от стаята и тръгнаха по коридора. — Предполагаме, че е мъртъв или че има нещо общо с цялата тази ситуация.

— Това не е Винтаката, а некромантът, Лесо Варен.

— Аха — отвърна старецът. — Това обяснява нещата — въздъхна и зави по друг коридор. — Жалко. Винтаката ми допадаше, макар че беше малко бъбрив. Винаги ставаше за компания.

— Съжалявам за приятеля ти. Но се боя, че всички ще загубим приятели, преди тази история да свърши.

Той кимна, после посочи, че трябва да завият по още един коридор.

— Затворили сме дасата в защитена стая.

— Браво.

Пред вратата пазеха двама чираци в сиви роби. В самото помещение двама Велики се суетяха над дасатския жрец.

Единият, казваше се Хостан, се обърна и поздрави Миранда. Другият не откъсваше очи от пленника.

— Двамата с Кубай сме убедени, че нещо не е наред с този… мъж.

Вторият магьосник кимна.

— Въобще не показва признаци на подобрение, а дишането му става все по-тежко. Ако беше човек, щях да предположа, че има треска — поклати глава. — Но нямам представа какво да правим с това същество.

Кубай беше магьосник, който се увличаше по лечителството повече от останалите си колеги, които смятаха тези изкуства за присъщи на Низшия път. Според Миранда беше идеалният избор за проучване на дасата.

— Докато ме държаха в плен, успях да науча някои неща за тези същества — каза тя. — Дасатите приличат на хората, доколкото може да се каже същото за раси като елфите и джуджетата. Имат два чифта крайници, очи, уши и така нататък, както виждате. Знам, че имат два пола, а жените раждат малките, също като нас. Това го разбрах, докато жреците ме изследваха внимателно. Не мога да говоря езика им, но позапомних няколко думи и имам обща представа какво знаят за нас.