Реймънд Фийст: Гневът на Лудия бог

Тръгнаха към покоите на Миранда.

— Надявам се, че планът ми ще проработи — каза тя. — В противен случай ще трябва да подготвим Империята за война срещу най-опасния противник във вашата история.

Двеста мъже стояха в пълна бойна готовност — стражи от четирите най-близки имения, които веднага бяха откликнали на призива на Великите. Бяха разделени на две групи, всяка под командването на магьосник, и очакваха заповедите на Миранда. Империята живееше в мир от много години, но цуранските тренировки и дисциплината бяха останали непроменени. Мъжете бяха корави и готови да умрат за честта на клановете си.

Миранда и дузина Велики се изкачваха по хълма, от който тя бе видяла купола за пръв път.

— Всички готови ли са?

Мъжете кимнаха и се спогледаха. Никой от тях не бе участвал в конфликт. За последно Велик бе загинал в битка по време на Войната на Разлома, преди повече от сто години. Тези мъже бяха учени, а не воини. Но бяха най-подготвените магьосници, с които разполагаше Империята.

Тринадесетимата бавно изкачиха хълма и Миранда се надигна на пръсти, за да погледне.

— Проклятие!

Долината беше празна. Единственият знак от дасатите бе почернялата земя на мястото на сферата.

— Махнали са се — каза един от по-младите магьосници.

— Ще се върнат — отговори Миранда. — Предлагам да разпространите вестта в цялата Империя. Всяко затънтено кътче трябва да се провери, отново и отново — изгледа ги твърдо в очите. — Дасатите ще се върнат и следващия път няма да е малък купол, а истинско нашествие.

Джоми се намръщи.

Клечеше под опънатото като навес наметало и се мъчеше да се опази от безмилостния дъжд. Притисна колене към гърдите си и изпъшка:

— Само не разбирам защо?

— Ние не питаме защо, ние изпълняваме заповедите — отвърна Серван, който се бе сгушил до него.

Намираха се на един хълм, от който се откриваше добра видимост към закътаното заливче. В смисъл — щеше да е добра, ако не беше силният дъжд. Сега най-много да видиш човека до себе си. В случая за Джоми това беше Серван.

Джоми го огледа. През последните месеци Серван беше загубил младежката си пухкавост и лицето му бе загрубяло заради живота на открито. Дворцовото конте бе заменено от трупащ опит млад офицер с три кампании за три месеца.

Двамата не бяха приятели, но всеки бе спечелил уважението на другия и заедно с останалите си другари — Тад, Зейн, Гранди и Годфри — образуваха надеждна група. За краткото време, откакто бяха напуснали университета на Ролдем, бяха получили бърз урок за армейския живот. За раздразнение на Джоми Серван беше назначен за старши на тази мисия и се налагаше да изпълнява заповедите му. Все още не беше започнал да го тормози, за разлика от предишния път, когато ролите им бяха сменени, но Джоми знаеше, че няма да му се размине.

Двамата млади офицери бяха заели позиция в подножието на Върховете на Куор — назъбен планински полуостров на източната граница на Велики Кеш. Бяха пристигнали преди седмица с още сто души. Знаеха само, че по тези места се очаква някакво нашествие, но нямаха никаква информация от кого. Във всички случаи нападателите нямаше да са приятелски настроени.

Джоми също беше възмъжал, но пък той бе живял от малък на открито и по не му личеше. Все пак наперената му самонадеяност бе преминала в хладно самообладание. Животът с останалите младежи го бе понаучил на скромност, защото всеки от тях бе по-добър от него в дадена област. Но поне едно нещо не се бе променило — чувството му за хумор и вечният му оптимизъм. В този случай обаче търпението му бе подложено на изпитание. Не спираше да вали проливно от четири дни. Единственият източник на топлина бе огънят, който бяха запалили в една голяма пещера на хълма, а проклетите врагове сякаш въобще не възнамеряваха да се появят.

— Нямам предвид защо ние сме тук, а защо въобще сме на това място?

— Да не си проспал заповедите на капитана? — прозвуча глас зад тях.

Джоми се обърна към неясната фигура, която се бе приближила незабелязано.

— Мразя, като правиш така.

Мъжът клекна до тях, без да обръща внимание, че тялото му наполовина остава под дъжда.

— Какъв крадец щях да съм, ако не мога да се промъкна до вас в бушуваща буря?

Беше само с няколко години по-голям, но показваше белези на преждевременно остаряване — в мустаците и брадичката му, иначе бяха добре поддържани и издаващи известна суетност, имаше бели косми. Беше висок почти колкото Джоми, но не толкова широкоплещест. Движенията му издаваха бързина и сила и младежът от пръв поглед бе преценил, че ще е труден противник.