Реймънд Фийст: Гневът на Лудия бог

Калеб беше предизвикателство, особено когато се оказа, че няма никаква магическа дарба, за разлика от брат си. Миранда обичаше Магнус с онази любов, която е запазена за първородните, но и Калеб имаше място в сърцето й, особено като се имаше предвид трудното му детство. Шегите на другите с него бяха доста жестоки, а застъпничеството на Магнус — едновременно благословия и проклятие. Все пак и двамата бяха развили изключителни качества и се бяха превърнали в мъже, с които можеше да се гордее.

Хапна още малко и се изправи. Заради Пъг, Магнус и Калеб бе готова дори да унищожи света на дасатите. Това бяха най-важните хора в живота й. Усети, че я обзема гняв. Ако Пъг беше тук, щеше да я сгълчи, че по този начин замъглява преценката си.

Протегна схванатите си крайници. После щеше да се занимава със собствените си физически неразположения. Сега трябваше да отблъсне нашествието.

На вратата се почука и влезе Аленка.

— Събраха се.

Миранда кимна.

— Благодаря, стари приятелю.

Двамата се отправиха към Голямата зала.

Почти всички места бяха заети, точно както очакваше Миранда. Тихите разговори престанаха веднага щом Аленка застана в средата на подиума.

— Братя… и сестри — започна старецът, спомнил си, че в залата вече присъстват и жени. — Събрахме се по молба на нашата стара приятелка Миранда — и отстъпи, та тя да заеме мястото му. Нямаше нужда да се обяснява коя е Миранда. Пъг бе имал статут на Велик още преди раждането на Аленка и съпругата му бе уважавана дори без да се броят собствените й способности.

— Келеуан е нападнат — започна Миранда без предисловие. — В този момент един черен купол се увеличава в една долина далече на север. Когато го видях за пръв път, приличаше на разлома, през който вашите предци нападнаха моя свят — нарочно споменаваше Войната на разлома. Знаеше, че всеки ученик в Събранието е наясно с трагичната война, която бе донесла толкова много смърт. Коварната Игра на Домове бе погубила хиляди цурански и мидкемийски войници само заради машинациите на една политическа фракция. Неколцина магьосници също бяха участвали в заговора да утвърдят на власт тогавашния Военачалник. Само намесата на Пъг и издигането на забележителната Мара от Акома бяха променили смъртоносната игра.

— Всички знаете историята за Войната на разлома, така че няма да я повтарям. Това, пред което сме изправени в момента, не е нашествие за власт, политически облаги и богатство и няма нищо общо с конвенционалните войни — тя направи многозначителна пауза. — Това не е нашествие, а начало на колонизация. Процес, който ще завърши с унищожаването на всичко живо на този свят.

Думите й предизвикаха невярващо мърморене. Тя вдигна ръце и продължи:

— Нека тези от вас, които се занимаваха с талноя и дасатския пленник, да обяснят на останалите.

Млъкна и за няколко секунди се опита да погледне колкото се може повече от присъстващите в очите.

— Ето какво знам. Дасатите искат да променят този свят. Ще го преобразят така, че да стане като техните светове. От най-дребните насекоми до най-едрите животни. Водата ще стане отровна, а въздухът ще прогаря дробовете ви. Дори докосването на най-дребното създание ще изпива жизнените ви сили. Това не е история, с която да се плашат децата. С това се занимават дасатите в купола, от който избягах.

— Трябва да ги спрем! — извика един млад магьосник.

— Да — съгласи се Миранда. — С устрем и решимост, но без да прибързваме. Предлагам група от най-добрите сред тези, които изучават различните аспекти на енергията и живите същества, както и неколцина от магьосниците от Низшия път, да проучат заплахата и след това да унищожат купола.

— Кога? — извика отново същият младеж.

— Колкото се може по-бързо. Трябва да известим императора, а освен това ще имаме нужда от войници. Боя се, че дасатите няма да ни позволят да унищожим купола просто така. Ще срещнем същества, които не се боят да умрат и могат да контрират заклинанията ни. Трябват ни корави мъже, които да им се противопоставят.

— Предлагам да се разделите на групи и да обсъдите наученото — каза Аленка. — След вечеря ще се съберем пак и ще решим какво да предприемем срещу тази заплаха — и удари с жезъла си по пода в знак, че срещата е приключила.

Миранда се приближи до него и прошепна:

— Ти ли накара младока да разбуни духовете?

— Мисля, че се включи в перфектен момент.

— Ти си опасен човек, стари приятелю.

— Сега ще изчакаме. Но мисля, че до вечерта ще имаме пълно съгласие. Аз лично не виждам друг вариант за действие освен този, който предложи.