Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Вече почти седмица устояваше на дасатските разпити. Жреците се опитваха да научат колкото се може повече за нейната раса. За щастие, незнанието им й даваше предимство — дасатите нямаха опит с човешкото коварство и сериозно я подценяваха.

Реши да остави размислите за дасатите и да се съсредоточи върху бягството. След пленяването бързо бе преценила, че най-добрата тактика е да им издаде достатъчно, за да повярват на всяка нейна дума. Варен, който в момента обитаваше тялото на цуранския магьосник Винтаката, не се бе появявал от момента на пленяването й. Нещо, за което бе благодарна, защото той щеше да окаже сериозна помощ на дасатите. От друга страна, магьосникът си имаше собствени планове и въобще не се интересуваше от успехите на жреците, а само от това да ги използва.

Отвори очи. Мъчителите й бяха излезли, точно както очакваше. За момент се бе притеснила да не би единият да е останал, за да я наблюдава. Понякога дасатите говореха нормално с нея, друг път направо започваха с физическите мъчения. В действията им нямаше ясна логика и подредба. Отначало й бяха оставили способностите й, защото бяха любопитни докъде се простират. На четвъртия ден тя опита да удари един от жреците с цялата си мощ, когато докосна голото й тяло. В отговор съществата използваха заклинание, което я лиши от всичките й магически дарби.

Всеки сантиметър от тялото й пищеше от агония. Миранда си пое дълбоко дъх и впрегна цялата си воля, за да пренебрегне болката.

Пое си отново дъх и реши да опита дали наученото от мъчителите е вярно, или е просто напразна надежда. Накара съзнанието си да заработи по друг начин и изрече дребно заклинание, тихичко, почти без звук. Болката бавно започна да се оттегля! Най-сетне бе открила това, което търсеше.

Затвори очи и потърси образа, който бе запаметила по време на разпитите. Интуитивно знаеше, че е открила нещо важно, но не можеше да осъзнае какво. Искаше й се да има някаква връзка с Пъг или Накор. Двамата имаха невероятни познания за самата същност на магията, наричана често от Накор просто „оная работа“. Миранда се усмихна и отново пое дъх. Ако не беше в подобна ситуация, щеше да се засмее.

Накор щеше да се гордее с нея, че толкова бързо се е ориентирала в света на дасатите. Енергиите тук бяха подобни на тези у дома, но някак… Как ли щеше да се изрази Накор? Бяха изкривени. Сякаш енергиите се движеха под ъгъл спрямо тези, които тя познаваше. Все едно се учеше да ходи отново, но трябваше да се движи настрани, за да върви напред.

Пресегна се със съзнанието си и докосна оковите. Нямаше да й коства никакво усилие да ги отвори. Тя бързо се освободи.

Седна и започна да раздвижва крайниците си, за да си възвърне кръвообращението. Бе живяла няколко века, но изглеждаше на около четиридесет години. Беше стройна, но изненадващо силна, защото често се разхождаше из Острова на чародея и обичаше да плува. В косата й имаше само няколко бели косъма, а очите й бяха млади и жизнени. Магията наистина осигуряваше дълъг живот на някои от практикуващите я.

Паренето в стомаха започна да преминава. Поне дасатите не бяха използвали нажежени железа и остри ножове. Просто я пребиваха, когато смятаха, че ще има някаква полза.

Ако някога отново видеше Накор, щеше да го разцелува. Без неговото твърдение, че магията е съставена от някаква фундаментална енергия, нямаше да разбере как работи по различен начин в света на дасатите…

Беше сигурна, че все още е на Келеуан, в черната сфера, която бе видяла, преди да я пленят. Стаята всъщност беше малко помещение без таван — или той беше толкова високо, че се губеше в сумрака. За пръв път можеше да се огледа свободно. Входът беше закрит със завеса, но стойките, на които висеше, бяха високи само десетина стъпки. На фона на светлината, която се излъчваше от един странен камък на масата, материята изглеждаше тъмносивкава. Миранда затвори очи и отпусна сетива към границите на сферата.

Защо ли обичайните правила на магията бяха заменени от дасатските? Сякаш бяха пренесли част от собствения си свят тук.

Тя се изправи. Най-сетне го осъзна. Дасатите не само щяха да нападнат Келеуан, а и да го променят, така че да могат да живеят на него. Готвеха се за колонизация!

Сега вече беше съвсем наложително да избяга и да предупреди Събранието на Великите. Дасатите просто трябваше да разширят сферата. Нямаше да е лесно, но щеше да свърши работа. С достатъчно енергия тя щеше да обхване целия свят и да го преобрази, да го направи като тези от второто ниво на реалност. Или да го превърне в нещо като планетата Делекордия, която съществуваше между двете нива, както бе открил Пъг.