Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Томас започна направо:

— Това, че сте тук, значи, че Пъг и Миранда ви вярват. Нося ви изключително важно предупреждение — изгледа ги строго. — Аз съм Томас, консорт на ослепителната Агларана, владетелка на Елвандар. По нейната воля съм Военачалник на Елвандар. Нося бронята на Ашен-Шугар, владетеля на Орлови предели, и неговите неземни спомени. Отреден ми е по-дълъг живот от нормалното, но съм смъртен като вас. Пътувал съм отвъд звездите и в царството на самата Смърт. Говорил съм с богове и демони. Казвам ви тези неща, за да разберете какъв съм и да се вслушате в думите ми, защото сега ще ви говоря за Ужасите… Някои от вас може да са се натъквали на информация за Ужасите в старите легенди, а други никога да не са чували за тях. И в двата случая няма значение. Само двама човека от този свят са срещали Ужас и единият в момента се намира много далече. Затова загърбете всякакви представи и слушайте.

— Току-що ни каза да забравим за мечката, нали? — прошепна Калеб.

Майка му кимна.

Томас започна своята история.

Събраните магьосници и духовници бяха потресени. Без преувеличения и драматизъм Томас им бе разказал за единствения сблъсък на валхеру с Ужасите, в място, наречено Границата. То съществуваше между реалностите и Бездната и подобно на Пътя на световете и Вечния град не подлежеше на рационално описание.

— В Кеш, близо до Ролдем, има място, наречено Върховете на Куор — завърши Томас. — Там открихме местност, в която нашият свят и Границата са се сплели. Няколко деца на Ужаса, почти незначителни същества според критериите на Бездната, бяха успели да се промъкнат. Те просто си играеха, но действията им бяха смъртоносни. Двамата с Миранда ги унищожихме и премахнахме риска. Въпреки това поисках да се съберете, защото опасността може да не е преминала. Ако Ужасите намерят път към нашия свят, няма да има време за реакция.

— Как бихме могли да се справим с толкова голяма опасност? — попита върховният жрец на Дала от Крондор. Носеше проста бяла роба вместо натруфените си церемониални одежди.

— Точно затова помолих Миранда да свика тази среща. Може никога да не се наложи, но по-добре да сме подготвени, отколкото опасността да ни изненада.

— Какво можеш да ни кажеш за тези същества? — попита Комис от Звезден пристан. За разлика от повечето магьосници, предпочитащи черни роби, той носеше богато украсена лилава, везана с бели шнурове. Въпреки че беше относително млад, беше главен инструктор по така наречената сенчеста магия, която изучаваше енергиите, свързани с другите реалности. Изследванията му бяха в основата на въпросите, повдигнати от Томас.

— Не много, освен че докосването им изсмуква живота и умъртвява плътта. Колкото са по-могъщи, толкова са по-интелигентни. Тези, които унищожихме вчера, бяха като деца. Дори не можеха да комуникират, поне според нашите представи. Но нямаха търпение да ловуват в този свят. По-силните обаче могат да бъдат разбрани. Говорил съм с един и знам къде е затворен.

— Трябва да го изследваме! — възкликна върховният жрец на Ишап от Риланон. Това беше най-старият орден и единственият, който служеше на някой от великите богове. Всички храмове бяха автономни, но ишапианците имаха голямо влияние и бяха предотвратили не един религиозен конфликт с напътствията си.

Томас поклати глава.

— Пътуването е опасно, а мястото е почти невъзможно за достигане — той се замисли за момент. — Може да се обсъди подобна експедиция, ако се комбинират способностите… — погледна Миранда, която само сви рамене.

Знаеше за какво говори Томас. Двамата с Пъг бяха пленили Господар на Ужаса в подземията на черната цитадела във Вечния град.

— Ако проучим това същество, може да създадем заклинание! — каза един магьосник.

— Или ритуал за прогонване! — добави един жрец. — Щом не е от този свят, може да бъде изгонено с правилен екзорсизъм.

Това даде начало на оживена дискусия. Томас махна на Миранда и двамата отидоха малко встрани.

— Добро начало — каза воинът.

— Надявам се — отвърна тя. — Свърши отлична работа, като не описа заплахата докрай, това я направи още по-страшна — лицето й помръкна. — Не че съм сигурна, че може да има нещо по-страшно.

— Ужасите не могат да бъдат убити. Онзи, който пленихме, сигурно е още жив, ако някой не го е освободил — Томас хвърли поглед към дискутиращите. — Сигурно ще имат много въпроси. Може ли да остана тук тази вечер?

— Разбира се. Не е нужно да питаш. Ти си част от семейството.