Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Което означава, че му трябва хаос — каза Магнус.

— Да — съгласи се Пъг. — Трябва да хвърли империята в хаос, така че тя да не може да реагира.

— Как? — попита Мартук.

— Като убие императора — отвърна Магнус.

— Или унищожи Събранието. Не могат да нападнат храмовете, защото се твърде разпръснати, така че трябва да е Събранието или императорът.

— Или Върховният съвет — предположи Магнус.

— Да, може би това… — Пъг се изправи и погледна Хиреа и Мартук. — Трябва да говоря с Накор веднага.

— Невъзможно — отвърна старият воин. — Вече се сбогувахме официално като инструктор и ментор. Не може да отидете сами. Няма причини двама Низши да искат среща с друг, слуга на новобранец от гвардията.

— Има ли начин да следим какво правят новобранците, в случай че ни се отвори възможност?

— Възможно е — отговори Мартук. — Разполагаме с членове на Бялото на ключови места. В двореца на ТеКарана, при останалите владетели, в храма на Мрачния. Никой не знае какво ни разказахте за Градинаря и Кръвните вещици. По-добре да си мислят, че сме под нечие мъдро ръководство — изглеждаше уморен. — Ще направим каквото трябва. Нямаме избор. Ако се наложи да ударим, ще ударим.

— Без значение дали сте готови — каза Магнус.

— Ако успея да се свържа с Накор, може би ще успея да ви помогна някак.

— Ще видя какво мога да направя — Мартук се изправи и тръгна към стълбите. — Починете си. Боя се, че скоро няма да имаме време за почивка. Освен ако не намерим вечен покой.

— Това, което казахте за Градинаря, го разтърси дълбоко — каза Хиреа, след като приятелят му излезе. — Ние разчитахме, че той ще ни избави от лудостта на Мрачния.

Пъг внимателно обмисли следващите си думи.

— Може все пак да сте прави.

Хиреа го изгледа любопитно.

— Последните думи на частичката от Макрос, която се намираше в онова тяло, ме карат да вярвам, че Накор е ключът към всичко. Накор и Бек.

— Бек — повтори Хиреа. — Обучил съм някои от най-великите воини на моето време, но това същество е необикновено. Доколкото знам, никой човек не би трябвало да е способен на подобни неща. А сега вече е по-могъщ и от останалите дасати. Какъв е той все пак?

— Според мен е оръжие — отвърна Пъг. — Но само Накор знае със сигурност.

Хиреа разкопча колана с ножницата и се излегна на един нар.

— Тогава трябва да почакаме.

— Но не твърде дълго — отвърна Пъг и се обърна към Магнус. — Каквото и да открие Мартук, трябва да се свържем с Накор още тази вечер.

Миранда беше ужасена от информацията, която пристигаше от Келеуан през Академията. Свещеният град беше подложен на тежко нападение.

Според докладите хиляди дасатски бойци се бяха изсипали през разлом в залата на Върховния съвет. В радиус от половин миля не бе останал жив човек.

Имперската гвардия, с изключение на онези, които пазеха Сезу, бе дала живота си в защита на благородниците. Аленка и още десетина Велики бяха загинали в първите минути на атаката. Други се бяха притекли на помощ и също бяха убити. Повечето магии нямаха ефект срещу дасатите. Един находчив маг бе оцелял, след като бе съборил каменна статуя върху връхлитащите воини. Миранда се замисли и за съществата в подножието на Върховете на Куор. Може би трябваше да пробва да стовари огромни скали отгоре им. Това можеше и да ги убие.

Отпусна се в стола на Пъг, потресена от текущите събития. След няколко минути влезе Калеб.

— Още новини от Келеуан.

— Какво?

Той й подаде съобщението.

— Последните дасати са умрели преди два часа. Някои са били отслабени от престоя на слънце или от въздуха. Във всеки случай последният воин е бил разкъсан на площада в търговския квартал от озверяла тълпа.

— Хубаво е да се знае, че поне са смъртни — отвърна горчиво Миранда. — Какво друго?

— Жертвите възлизат приблизително на петдесет хиляди.

— Богове! Толкова много?

— Десет хиляди дасати са нахлули на три места в града. Един отряд в залата на Съвета, посред заседание, втори в административната част на двореца и трети в най-богатия търговски квартал.

Миранда вече бе видяла доклада, че атаката е започнала по време на заседанието. Все още нямаше окончателна равносметка за щетите, но във всички случаи бяха потресаващи.

— Това е работа на Варен.

— Откъде знаеш?

— Дасатите няма как да организират толкова фокусирана атака. Варен им е дал информация. С един удар успяха да обезглавят цуранската империя.

— Императорът е жив — каза Калеб.