Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Два легиона. Знаеш ли, че най-големият син на Астамон Хинглара служеше в Пети?

— Харесвах Астамон, макар че Хинглара са Салмоди — отвърна Мартук и обясни на Пъг и Магнус. — Салмоди и Садхарин почти винаги са на враждуващи страни. Но пък добри мъже могат да се намерят във всяко общество.

— Какво означава това? — попита Пъг. — Защо такова самоубийствено нападение?

— Означава, че много цурани са загинали, а на Мрачния не му пука колко от нас ще жертва, за да изпълни целите си — Мартук въздъхна. — Много от нещата, които отричам, се възприемат за нормални от моя народ. Но дори най-закоравелите трудно ще преглътнат загубата на десет хиляди само за да обезкървим противника. Ние сме завоеватели, а не чатак, че да ни колят!

— Това не го разбрах — обади се Магнус.

— Добитък — обясни му Пъг.

— Въпрос на чест е да запазим това, което сме завзели — допълни Хиреа. — От издигането на Мрачния сме завладели шест свята и никога не сме отстъпвали. Всички очакваме да умрем, но го правим, за да може империята ни да се разширява. Не умираме заради самата смърт. Това не е пътят на дасатите.

Мартук видя, че двамата човеци продължават да не го разбират. Той обаче беше живял сред съществата от първата реалност и беше наясно с техните виждания.

— Ние не сме философски народ като ипилиакците. Те разбират неща, които ние не си представяме. Представят си неща, до които дори не може да се докоснем. Ние сме насилствена раса и за нас завоеванието е висшата форма на успешно насилие. Иначе безсмисленото кръвопролитие е…

— Комедия — довърши Пъг. — Болката на другите.

— И това е обидно. То е подигравка с това, което тези десет хиляди бойци, най-добрите сред нас, е трябвало да направят!

— Да се смееш на болката на другите е едно — добави Хиреа. — Но подобна загуба…

— Зависи каква мисия са имали — намеси се Магнус. — За какво са ги използвали.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мартук.

Магнус изгледа замислено стария воин.

— Ако ТеКарана искаше да превземе Келеуан, щеше да изпрати милион.

Мартук и Хиреа кимнаха.

— Цураните са доблестни воини и ще измрат до крак, за да защитят дома си, но нямат шанс в такава битка.

— Така че трябва да има някаква причина за жертването на десет хиляди гвардейци вместо започването на мащабно нашествие — каза Пъг. — Не съм сигурен, но предполагам, че за дасатските воини ще е нужно обучение, за да оцелеят в първата реалност, точно като в нашия случай.

— Абсолютно — отвърна Мартук. — Аз мога да пътувам до Делекордия, без да изпитвам сериозни неудобства. Ипилиакците са като мен и Хиреа, но живеят между нашата и вашата реалност. Вероятно са им трябвали векове, за да свикнат с енергиите на света си. Без подготовка ще е трудно на който и да е дасат да живее там повече от седмица. Някои сигурно ще се приспособят, но повечето ще умрат. Направо ще е невъзможно без подготовка като вашата дасат да оцелее повече от няколко часа в първата реалност.

Пъг си спомни колко тежки тренировки бяха преминали с Магнус, Накор и Бек.

— Нима се надяват да подготвят цяла армия без магически способности?

— Не — отвърна Мартук. — Ние не се нагаждаме към новия свят. Ние променяме света според нуждите си.

— Как? — попита Магнус.

— С магия — отвърна Хиреа, сякаш отговорът беше очевиден.

— Но толкова могъща магия… — Пъг замълча. — Ясно. Мрачният не се нуждае от милионите животи, за да отвори разлом и да прекара армията си. Той използва енергията, за да променя световете!

Магнус видя, че баща му е поразен от необятното могъщество на противника им.

— Татко?

— Днешната атака не е била завоевателска, а диверсия.

— Как така, човеко? — попита Мартук.

— ТеКарана има съюзник. Лудия некромант Лесо Варен. Той може да обсебва тела и се крие в империята на цураните. Жена ми и неколцина други го издирват, но той може да е навсякъде. Търсят следи от смъртоносната му магия, но докато не се разкрие…

— Но защо да са съюзници? — включи се Хиреа.

— Защото имат общи цели: да донесат разруха и смърт на Келеуан.

— Защо един човек ще има такива желания?

— Защото е луд — обясни Магнус.

— Но не е глупав — добави Пъг. — Ако мисли, че ще има полза да ви отвори портал на Келеуан, ще го направи — Мартук и Хиреа слушаха внимателно. — Вече е научил достатъчно за цураните. Знае, че ако силите на Мрачния направят пробив, императорът ще изпрати милион воини, всеки готов да се жертва. Заедно с комбинираната мощ на духовниците и Събранието ще успеят да отблъснат нашествието. Няма да им е лесно, но ще затварят всеки разлом, който засекат — Пъг спря за момент, обмисляйки думите си. — Мрачният има нужда от време, за да разгърне силите си, така че цялата воинска и магическа мощ на цураните да не може да го спре.