Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Каспар се опитваше да поддържа крачката на Драконовия господар надолу по склона.

— Може ли да са част от плана на дасатите?

— Не! — отвърна рязко Томас. — Това е нещо много по-лошо — спря и се обърна към Миранда. — Събери всички магьосници и жреци, на които имаш доверие. След три дни ще се срещнем. Първо трябва да се върна до Елвандар и да говоря със старите заклинатели и летописци. Кастданур нямаше представа кои са тези същества и това показва колко са западнали аноредел. Имат старейшини, но не разполагат със знания. Ще трябва да говоря и с Куор.

— Кои са Куор? — настояха Каспар и Миранда в един глас.

Томас отново тръгна.

— Древни същества, сърцето на Мидкемия. Дори валхеру не са ги закачали, защото имат някаква необяснима връзка с живота на този свят. Според легендата, ако Куор загинат, ще загине и светът.

Отново спря и се обърна към тях.

— Тези същества, които унищожихме, са… деца. Група хлапета, излезли да си поиграят на открито.

Миранда пребледня.

— Но аз не можах да ги убия. Само ги зашеметих.

— Не можеш да убиеш нещо, което не е живо. Те са деца на Бездната и живите същества не могат да ги разберат. Ужасите са най-могъщият противник, на който са попадали валхеру. Ние сме нападнали техния свят и мнозина от нашите са загинали. Въпреки това сме се завърнали с чувството, че сме страшно могъщи…

— Двамата с Пъг се сблъскахме с Господар на ужаса преди много години, докато търсехме Макрос. Победихме го повече с хитрост, отколкото с мощ, а и бяхме двама. Доколкото знам, моят меч е единственото нещо на този свят, което може да им навреди. Разбира се, може да има и други артефакти, за които не съм чувал. Затова искам да поговорим с най-могъщите магьосници и жреци. Ако Ужасите са намерили път към този свят… — той спря и посочи планината. — Тези хлапета може да са се натъкнали случайно на прохода, без да знаят какво са открили. Но ако се промъкне някой от техните господари, целият континент ще се превърне в пепел. Принцовете на Ужаса са невероятно могъщи, може би не по-малко от боговете, и ако имат нещо общо с това… — Томас си пое дъх. — Иска ми се Пъг да беше тук.

— И на мен, всеки ден — отвърна Миранда.

Томас продължи да слиза.

— Ще извикам Риатх и ще отида в Елвандар. Ще се върна със заклинатели. Трябва да говорим с Куор и да изследваме мястото, което унищожи. Трябва да знаем дали в тъканта на вселената все още има дупка, която ни доближава до Бездната. Каспар, обясни това на Кастданур — с непосилен за нормалните хора скок той се метна на една скала и разпери ръце. — Риатх! Призовавам те!

След минута грохотът на пляскащите крила обяви пристигането на дракона.

— Дойдох, ездачо.

— Отново имам нужда от помощ, приятелко. Светът ни е заплашен от разруха и трябва да го спасим.

Томас не изчака дракона да кацне, а направо се метна на гърба му. Съществото махна с крила и се издигна високо над четиримата слисани човеци.

Миранда забърза надолу по пътеката, без да прикрива яда си. Останалите почти не чуха думите й:

— Къде се дяна Пъг точно сега?

Щом Мартук и Хиреа влязоха, Пъг попита:

— Какво става с Накор и Бек?

— Добре са, доколкото видяхме — отвърна Мартук. — А къде е лорд Валко?

— Със сестра си и другите вещици — отвърна Пъг. — Казаха, че трябва да остане с тях за известно време — подбра следващите си думи внимателно. — Усещам, че нещо ще се случи. Доколкото разбирам, Бялото се гласи да действа, ако се отвори подходяща възможност.

— Аха — каза Хиреа. — Явно Градинаря също е останал.

— Трябва да ви разкажа някои неща, които ще ви е трудно да разберете. Но преди това: какво се чува за мобилизацията?

— Още никой не е издал заповед на водачите на бойните общества и благородните кланове. Знаем, че предстои, но все още не е ясно кога. Има необичайно раздвижване сред имперската гвардия. Предполагаме, че е прелюдия.

— Към какво? — попита Магнус. — Нямате ли агенти в двореца, които да хвърлят светлина по въпроса?

— Нашите съюзи са странни — отвърна Мартук. — В Бялото има множество фракции. Преди да се появи Градинаря…

— Досещам се — прекъсна го Пъг. — Преди това предимно сте си говорили.

Мартук се намръщи, а Хиреа посегна към меча си.

— Мнозина загинаха, за да изковем тези съюзи, човеко — обади се старият инструктор. — Бащата на Валко доброволно отдаде живота си, за да може синът му да вземе титлата. Ние сме народ от бойци. Заговорите и кроежите не ни се удават. Освен това мразим да чакаме.