Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Томас отвърна на усмивката и за момент изглеждаше почти като нормален човек.

— Баща му ми беше като брат едно време. Родителите ми почти го бяха осиновили — погледна към насъбраните елфи и добави: — Ще трябва да остана за пира тази вечер — обърна се към Каспар. — Добре, че доведохме тази група. Това са най-буйните сред гламредел. Тук ще намерят сродни души.

Миранда дойде при тях.

— Каспар, Джоми — бившият херцог й представи капитана и Серван. — Къде е Джим Дашър?

Каспар се огледа.

— Нямам представа. Изчезва като сутрешната мъгла.

— Беше притеснен заради съществата, които е видял на север — намеси се Томас. — Дали не е отишъл на разузнаване?

— Не знам, не го познавам толкова добре — отвърна Каспар.

— Познаваш го повече от нас — прекъсна го Миранда. — Дали е отишъл да се прави на герой?

Каспар поклати глава.

— Той е импулсивен, но чак герой… От друга страна, има силно чувство за дълг, така че… не знам.

Томас се огледа.

— Все още има време, докато се стъмни. Ще успеем да уловим следата му, ако е тръгнал натам.

— Скучно ми е. Ще дойда с теб — заяви Джоми.

— Ако това, което каза Джим, е вярно, ще имате нужда от мен — добави Миранда. — Момент, само да се разбера с Лети.

Капитан Стефан и Серван също изявиха желание да се включат, но Каспар отказа.

— Ще станем твърде шумни.

Погледна към Миранда, която обясняваше нещо на младата магьосница, и добави:

— Чудя се как ли ще се справя в гората.

Джоми се ухили.

— Не я познаваш. Ако онези същества имат поне малко акъл, ще си плюят на петите още щом я усетят.

— Томас, ще е добре да кажеш на Кастданур, че отиваме на разузнаване на север — каза Каспар. — Двамата имаме… споразумение, но доверието е все още крехко.

Томас кимна и се отдалечи.

— Мислех, че сте дружки с вожда — обади се Джоми.

— Помниш ли какво каза Томас? За елфите и представата им за време?

— Да.

— През последните години те са срещали само бандити, пирати, контрабандисти и всякакви отрепки. Мнението им за човешкия род не е никак високо. Ще отнеме известно време, докато почнат да ни вярват — Каспар посочи оживено разговарящите елфи. — Все пак това е добро начало да спечелим доверието им.

Джоми се замисли какви неща бе чувал за Каспар и реши, че е иронично точно той да говори за доверие. От друга страна, бившият херцог се бе доказал като надежден агент след завръщането си от изгнание.

Томас дойде с Миранда и каза:

— Ако ще търсим Джим Дашър, по-добре да тръгваме веднага.

Каспар преметна на рамо лъка, който носеше, откакто Кастданур им бе разрешил да ловуват.

— Знам, че с вас двамата сигурно няма да ми трябва, но се чувствам по-сигурен с оръжие.

Джоми само потупа дръжката на тежкия си ловен нож в знак, че е съгласен с думите му.

Томас махна за сбогом на Риатх и драконът се издигна в небето. Елфите мълчаливо наблюдаваха отлитането му.

Излязоха през портите и тръгнаха на югозапад, след което завиха на север по една животинска пътечка. След четвърт миля Томас посочи едно счупено клонче, от което все още капеше мъзга.

— Улеснява ни.

— Доколкото го познавам, го прави нарочно — отвърна Каспар.

Продължиха по пътечката още около два часа и в късния следобед се натъкнаха на друго счупено клонче, което показваше, че Джим е завил на североизток към една седловина между два върха. Не след дълго го видяха — беше залегнал на билото и наблюдаваше нещо от другата страна.

— Много се забавихте — каза Джим, щом стигнаха при него.

— Социални ангажименти — отвърна Каспар.

Томас бавно извади меча си.

— Къде са?

— Точно под нас. Още почиват. Доколкото видях, се активизират по залез и най-вече през нощта — Джим погледна слънцето, което преваляше западния хоризонт. — Ще се задействат след около час.

— Кастданур каза, че тези същества изсмукват живота от телата.

— И ги изяждат, доколкото видях — прошепна Джим.

Томас се надигна и без колебание тръгна напред.

— Стойте тук!

— Е, явно свършихме с промъкването — обади се Джим.

Миранда също стана и тръгна след воина.

Дашър се обърна към Джоми и Каспар.

— Явно свършихме и с изчакването — извади двете си ками и се приготви да последва Миранда.

Каспар протегна ръка, дръпна го за яката и почти го събори.

— Какво искаш? — сърдито попита Джим.

— Знаеш ли, когато човек, който командва дракони, ми каже да изчакам, съм склонен да го послушам.

Джим се обърна към Джоми. Изражението на младежа недвусмислено показваше, че не смята да нарушава заповедта на Томас.