Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Тръгвате по тежък път — каза Пъг.

— Ние го избрахме много отдавна, магьоснико — тя се изправи. — Ние не сме съюзници, но имаме общи цели. Не искаме да видим нашествие във вашия свят. Расата ни оцелява само с експанзия, защото в противен случай се обръщаме срещу себе си. По-добре да предизвикаме гражданска война, която да трае десетилетия, но да прекратим този ужас. Трябва да отрежем собствената си ръка, за да предотвратим по-тежката травма.

Пъг кимна.

— Така е. Но мнозина ще опитат да вземат властта в името на Мрачния, дори той да е изчезнал. Ще използват съществуващия ред, за да смачкат опозицията.

— Ние сме единствената опозиция. Едно време, когато сме имали множество божества, сме били нещо повече. Служели сме им с радост и те са ни водили. Но сега единственият ни избор е да се борим с Мрачния. Може би, ако боговете ни се завърнат, ще имаме по-добра съдба. Но това е в сферата на мечтите. Засега… засега Валко е нашият стълб, който ще се опълчи на ужаса. Той е избран, заедно с още неколцина млади благородници, да станат следващите лидери на расата ни. При добро стечение на обстоятелствата може да стане ТеКарана.

— Нямате представа, колко забележително е това, че той се учи бързо — продължи тя. — Повечето воини биха започнали да убиват безогледно, при вида на нещата, които той прие спокойно. Мнозина биха ви убили само защото съществувате… Ние, от триарха, живеем в това убежище и сме пощадени от лудостта на Мрачния. Неговата отрова се протяга от ямата и достига до всички дасати. Ние избягваме докосването му, но дори и за нас вашето присъствие тук е… изпитание.

— В такъв случай ще ви освободим от присъствието си максимално бързо — каза Пъг. — Искам все пак да знаете, че основната ми грижа е оцеляването на моята раса, но искрено се надявам, че ще успеем да помогнем и на вас.

— В такъв случай вие сте по-добри — каза Аударун. — Надявам се, че един ден расите ни ще се изравнят.

Пъг се обърна към Магнус.

— Да тръгваме.

Магнус се приближи до баща си и го хвана за рамото, затвори очи и си представи тайното убежище под градината. След секунда двамата се пренесоха там.

Двамата Низши подскочиха от ужас от внезапната им поява. Пъг им махна да се успокоят, огледа се и каза:

— Да си починем и да видим дали Мартук и Хиреа ще се върнат тази нощ. В противен случай ни очаква доста тежка задача, с която да се справим сами.

— Да открием Накор?

— Да открием Накор.

Бек замахна с меча.

Инструкторът едва успя да отскочи, но все пак отнесе удар в лявото рамо и залитна. Което всъщност му спаси живота, защото Бек спря замаха си и го завъртя в бекхенд надясно. Движение, което изглеждаше непостижимо и за най-могъщите и бързи бойци в дасатската империя. За един новак направо си беше невъзможно.

— Спрете! — извика властен глас отгоре.

Инструкторът и Бек вдигнаха очи. В галерията над арената беше застанал мъж с внушителна черна броня. Носеше знаците на личната стража на ТеКарана. Бронята му беше украсена с широки нараменници, които завършваха със златисти шипове. Украсата на шлема му представляваше влечуго, увито около дърво. Мъжът излъчваше могъщество.

— Кой те е обучил? — извика той и посочи Бек.

Младежът се засмя.

— Сам се научих.

Накор, който стоеше отстрани със сведен поглед, се намръщи на това арогантно поведение.

Едрият воин обаче също се засмя.

— Да ти вярвам ли? Може и да е така, защото никой обикновен боец няма да ти покаже такова движение. Изчакай ме.

Наблюдателят заслиза към арената, а Накор забърза към Бек и му поднесе вода.

— Запомни, ти си протеже на Мартук и си обучен от Хиреа. Запомни!

Едрият воин с украсената броня се приближи и застана пред младежа, който беше единственият присъстващ, по-висок от него.

— Нападни ме.

Бек започна без колебание със серия удари, които слисаха околните. Но мъжът с черната броня беше опитен и се движеше невероятно бързо за толкова едър боец, при това с такава тежка броня.

Той успя да контрира и нанесе съкрушителен замах към черепа на Бек. Ралан го блокира. Мечовете изтрещяха.

Двамата започнаха да се дуелират настървено. Силата и устремът на Бек бяха контрирани от скоростта и опита на противника му. Зяпачите образуваха кръг около тях, защото усетиха, че наблюдават нещо необикновено, което най-вероятно щеше да завърши със смъртта на единия от противниците.

Двамата разменяха удари и блокове, докато воинът в черно не отстъпи и не извика: