Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Макрос ги огледа една по една.

— Не знам. Един ден се прибирах вкъщи и получих… припадък. Стана ми лошо и се скрих зад една ограда, за да не покажа слабост. След това получих спомени от предния си живот. Знаех… — гласът му потрепна. — Прибрах се вкъщи и ми беше зле. Имах сънища. Семейството ми беше уплашено. Жена ми ме умоляваше да се стегна и да отида на работа, защото иначе ще ме убият — той наведе глава. — Напуснах ги и оттогава не съм ги виждал.

— Продължавай — насърчи го Аударун. — Какво стана после?

— Скитах дълго. Не си спомням много. Понякога се криех, друг път ходех смело по улиците, все едно изпълнявам важна задача. Като не ме гледаха, крадях храна… — той затвори очи, сякаш това му помагаше да си спомни. — Накрая стигнах до едно място.

— Какво място?

— Не помня — Макрос отвори очи. — Беше като градината на Делмат-Ама, но друго.

— И там какво стана? — продължи да го насърчава Аударун.

— Срещнах някого.

— Кого?

— Каза, че името му е… — Макрос отново затвори очи. — Каза, че се казва Датамай.

Трите жени се спогледаха.

— Чували сте това име?

— Да — отвърна Аударун. — Това е фалшиво име от една стара легенда. Какво ти каза?

Макрос продължаваше да мижи.

— Каза, че ме бил очаквал. Не, че вие ме очаквате. След това… — отвори очи. — Сложи ръце на главата ми, сякаш ме благославяше, и болката изчезна. Паметта ми се проясни. Спомних си голяма част от предишния живот, както и сегашния.

— Така си и мислех — каза Аударун. — Как изглеждаше този мъж? Като Низш? Като жрец?

— Не мога да си спомня.

Вещиците изглеждаха разтревожени, но не по начина, показващ вътрешна борба при вида на проявена слабост. Тези жени бяха наистина загрижени.

— Какво му е? — попита Аударун и се изправи.

Пъг също се изправи.

— Каза ми, че е тежко болен и умира.

Вещицата го погледна объркано.

— Трябваше да ми кажете по-рано — тя коленичи до Макрос, прегледа го и даде нареждане на една от по-младите сестри да донесе разни неща. После се обърна към Пъг. — Вдигнете го и елате с нас.

Бащата и синът подхванаха Макрос и го понесоха след Аударун. Влязоха в една малка спалня, която приличаше повече на килия. Пъг беше виждал множество подобни из храмовете на Мидкемия и Келеуан. Мебелировката се състоеше само от нар, малка маса и стол. Светлината се осигуряваше от просто кандило на масата.

Положиха Макрос на нара и Аударун продължи да го преглежда. Младата жена дойде с кошница, пълна с колби, стъкленици и торбички с билки, друга сестра донесе гърне с кипнала вода. Аударун бързо приготви някаква отвара и махна на Пъг и Магнус да надигнат Макрос.

Магьосникът се съвзе достатъчно, за да отпие от отварата, и след няколко минути се освести.

— Припаднах ли?

— Да — отвърна Аударун. — По-скоро загуби способността да останеш в съзнание.

— Умирам — каза Макрос.

— Кой ти каза това? — Аударун придърпа един стол и седна до него.

— Един лечител… — той изглеждаше объркан. — Не помня къде. Спомените ми избледняват. С всеки ден ми е по-трудно — обърна се към Пъг. — Знам, че съм забравил повече от човешкия си живот, но сега вече не помня и части от тукашния. Боя се, че не ми остава много време.

Аударун се наведе над него.

— Който и да си ти, нямаш никакво време. Приятелю, ти не умираш. Ти вече си мъртъв.

Пъг и Магнус бяха зашеметени.

— Да, това обяснява всичко — каза бавно Макрос.

— За мен няма никакъв смисъл — намеси се Пъг.

Аударун го погледна.

— Щом си стигнал тук, с тази перфектно направена и поддържана маскировка, значи си някакъв много могъщ жрец или магьосник. Дасатите не се справят добре с илюзиите. Нямаме нужда. Ние ценим силата и могъществото над всичко.

— Жреците са се съсредоточили върху мрачните аспекти на некромантството, но ние, Кръвните вещици, разбираме живота и светлите му аспекти. Това тяло не съдържа истински живот — тя погледна Макрос в очите. — Ти си симулакрум, фалшив живот, който наподобява истинския.

Аударун прати младата сестра за още неща, след това отново се обърна към Макрос.

— Магията, която те е създала, е толкова обширна и чужда за мен, че почти не я разбирам. Никой смъртен не може да създаде нещо подобно, което оставя само една алтернатива.

— Бог — каза Пъг.

— От вашия свят — добави тя бързо. — Някое божество от вашата вселена е решило, че е жизненоважно да пробие бариерата и да помогне на Бялото, като противодействие на Мрачния. Не съм теолог, но Сестринството пази голям обем непокварено знание. Навсякъде другаде йерофантите са изкоренили всичко, което не се вписва в доктрината. Ще проверя в архивите ни дали има сведения за нещо подобно в миналото. Но знам, че това божество е нарушило правила, които са обвързващи, както дишането и храненето за нас. Който и да е изпратил тук това същество, е знаел, че последиците може да са също толкова катастрофални, колкото това, което се опитва да предотврати.