Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Тогава ще преглътна своето непокорство и ще се закълна на твоята кралица.

Джим осъзна, че вероятно в миналото е имало сериозна разпра и че Кастданур прави някакъв тежък компромис.

— Само ако желаеш — отвърна Томас. — Ще ви помогнем, защото сте наши роднини и носите огромно бреме. Няма да ви поставяме никакви условия и може да си останете свободни, както досега.

Този път старецът наистина се просълзи.

— Скоро всичко ще се оправи — Томас махна на Каспар и Джим да го последват и щом се озоваха навън, заговори: — Има много за обясняване, но не разполагаме с нужното време. Останете при тях и им помогнете да си набавят храна. Те са застрашени, а рискът е много по-голям, отколкото си представяте — погледна назад и добави: — Това, срещу което са изправени, може да е част от другите ни проблеми. Тези същества, които ги атакуват, са деца на Бездната и нямат място на този свят. Заради едно подобно се превърнах в това, което съм днес. Някой път ще ви разкажа историята, но засега се погрижете за това племе. Ще се върна с колкото воини може да носи Риатх, а после ще дойдат и други.

— Само едно нещо — прекъсна го Джим.

— Какво?

— Какво или кои са Куор?

— Винаги съм мислил, че е просто име на местност — добави Каспар.

Томас наклони глава.

— Те са най-древната раса на този свят и неговото сърце. Ако съществата от Бездната ги унищожат, нищо няма да спре дасатите. Тези елфи се наричат Децата на слънцето и винаги са били пазители на Куор.

— А те къде живеят? — попита Джим.

— Високо над нас. Във Върховете на…

— Куор — отвърнаха в един глас Каспар и Джим.

Томас се обърна, излезе през портата на укреплението и с бърза крачка тръгна към чакащия го на поляната дракон.

— Сега какво? — попита Джим.

— Ще ходим на лов, ако не искаш да изкараш следващите дни на ядки и сушени плодове.

Крадецът въздъхна.

— Щом се налага. Това е едно от нещата, които така и не усвоих.

— Ще се научиш — Каспар го плесна по рамото. — Ела сега да поговорим с новите си приятели. Дано да открием някакъв дивеч, преди Томас да се върне и да го подплаши пак. В онази група имаше едър елен, а тази вечер ми се хапва месо.

— Съжалявам, че ги стреснахме — Джим се зачуди дали не може да убеди Томас да го хвърли до Крондор. Ето това щеше да е гледка. Гигантският червен дракон, кацащ на парадния площад на принца. Определено щеше да впечатли лейди Мишел Фрашет и баща й граф Монтагрен! Въздъхна, зачуди се дали ще я види пак и дали й липсва. След това остави тези мисли и последва Каспар в главната зала на Баранор.

Миранда крачеше нервно.

Аленка и част от Великите се бяха събрали на неофициален съвет. Намираха се в широка градина в магьосническия град, където се помещаваше Събранието. Аленка, най-възрастният сред присъстващите, с изключение на Миранда, наблюдаваше с интерес как тя крачи наоколо, неспособна да остане на едно място по време на дискусията.

— По-добре седни и се успокой. Така ще мислиш по-ясно.

Тя поклати глава и продължи да се разхожда.

— Мисленето ми си е добре. Тревожа се, че още не сме намерили Лесо Варен.

Митикал, навъсен маг на средна възраст, чиято обръсната глава го оприличаваше повече на кръчмарски бияч, се намеси:

— Всеки член на Събранието и всички жреци на различните богове са известени. Всички, които разполагат с гадателска магия, търсят и най-дребните следи от некромантство. В момента, в който го засечем, ще бъде унищожен, без значение от последиците.

Миранда спря. Осъзна, че този мъж е посветил живота си на мисията да спре Варен, и разбра, че всички членове на Събранието са готови да загинат, но да отстранят опасността от лудия некромант.

Нейните отношения със Събранието открай време бяха трудни. Допреди издигането на Господарката на Империята и намесата на Пъг всяка жена с магическа дарба беше убивана. Едва през последния век жените бяха започнали да практикуват открито, но много от традиционалистите възприемаха трудно новите си „сестри“, а камо ли тази избухлива и невъзпитана чужденка. Търпяха я само защото бе омъжена за Миламбер, най-великия сред Великите.

Атаката срещу императора бе променила това. Сега съветите й се обмисляха внимателно. Беше се сбъднал най-големият страх — покушение срещу Небесната светлина — и всички загърбваха различията си.

— Може да се е върнал на вашия свят — предположи Аленка.

Миранда поклати глава.

— Не. Съпругът ми е експерт по разломите. Преди да потегли, издигна няколко прегради. Ако към Мидкемия се отвори портал, веднага ще бъде засечен.