Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Отчаяните времена искат отчаяни мерки — намеси се Магнус. — Това е наша поговорка.

— Възможно е — каза старата вещица. — Понякога е разумно да запалиш насрещен огън, за да се сбориш с пожар. Но ако нещата излязат от контрол…

— … се получава истинско бедствие — довърши Пъг и замълча.

— Щом не съм този, който си мисля, защо съм тук? — обади се съществото, представящо се за Макрос.

— Не мога да ти кажа — отвърна Аударун. — Преди десет години получихме сведение, че се е появил някой, представящ се за Градинаря. Знаехме, че зад теб стоят могъщи сили, защото още с появата си започна да трупаш последователи, сякаш си водил Бялото дълги години. Мартук е един от най-надеждните ни агенти и беше помолен от лейди Наруийн да се свърже с теб и да проучи истинските ти цели. Бяхме убедени, че това е план, създаден от слугите на Мрачния, но имаше твърде много… странности. Мартук не само че не откри нещо нередно, но и беше увлечен, подобно на останалите, и призна водачеството на Градинаря. Затова ние зачакахме.

— След няколко месеца вече бе ясно, че това същество има мисия, която до голяма степен съвпада с нашите интереси. Освен това той осигуряваше силен фокус и ясна цел, която ни липсваше. Дотогава Бялото беше просто съвкупност от Кръвни вещици и няколко симпатизанти, които обменяха информация и спасяваха жени и деца от преследване. Имаме подобни убежища из целия свят. Появата на Градинаря ни даде нужния фокус. Събрахме могъщи съюзници като младия Валко и станахме още по-ефективни и силни… Но въпреки че се облагодетелствахме от появата на това същество, знаехме, че в него има нещо дълбоко фалшиво. Никога в историята на дасатите не се е случвало обикновен Низш да се издигне и да стане такъв лидер. Освен това да използва магия, която не познаваме? Невъзможно — тя се обърна към Макрос. — Каква е твоята цел, странно същество? Това искаме да разберем.

Създанието, представящо се за Макрос, я погледна немощно.

— Знам само, че ми повериха водачеството на Бялото, за да го подготвя.

— За какво? — попита Аударун.

— Не знам.

— Аз знам — намеси се внезапно Пъг.

Всички се обърнаха към него. Пъг погледна Макрос и каза:

— Дълбоко в паметта си имаш съобщение от някой, който отчаяно иска да се свърже с нас. Но е трябвало да изчака да видим с очите си срещу какво сме изправени.

— Но нищо не се раздвижва — отвърна Макрос. — Нищо не е очевидно.

Магнус погледна съществото, което твърдеше, че е духът на дядо му в дасатско тяло, с подновен интерес.

— Как се чувстваш?

— Отварата възстанови част от силите ми, но като цяло… се чувствам празен.

— Фалшивият живот, който ти е даден, изтича — каза Аударун. — Остава ти малко време. По някое време ще затвориш очи и ще се свърши. Няма да има болка.

Макрос се излегна и загледа тавана.

— Би трябвало да се чувствам уплашен или ядосан. Вместо това се притеснявам за мисията си. Ако действително съм създаден само за да ти предам послание, Пъг… — той си пое дълбоко дъх. — Странно е да имам тези спомени, за които казвате, че дори не са мои.

Магнус се обърна към Аударун.

— Ами това дасатско тяло?

— Предполагам, че е умряло в онзи момент на слабост, вероятно от сърдечна болест или нещо друго. Някой се е възползвал от този миг и е вкарал вътре фалшивите човешки спомени — тя поклати глава. — Невероятно постижение. Магията изглежда съвсем проста, но е изключително могъщо некромантство. Ще ми се да зная чие дело е.

— На Банат — отвърна Пъг.

— Кой? — попита старата вещица.

— Банат.

— Богът на крадците? — попита Магнус.

— Калкин — обади се Макрос.

— Кое е това същество? — поинтересува се Аударун.

— В нашия свят имаме много богове — обясни Пъг. — Макар и не толкова много, колкото сте имали вие преди Мрачния.

— Как може в един свят да има повече богове, отколкото в друг? — усмихна се тя.

— Теологията е специалност на духовниците. Може би ние слагаме множество общи елементи под един знаменател, за да го разберем по-добре. Петдесет от вашите божества може да са петдесет аспекта на едно от нашите.

— Разкажи ми за този Банат.

— Банат, наричан също Калкин, Адериос, Яшамиш и с още множество имена от различните народи. Определят го като Шегаджията, но той е много повече. Бог на крадците, но също така на изгубените каузи и безнадеждните начинания, майстор на заблудата и нарушител на правилата.

Тя се засмя горчиво.

— Олапанги! Нашият народ го е наричал Измамника. Изучавала съм десетте хиляди божества и той ми беше любимото. Има много истории за това как крои номера на останалите богове и на смъртните. Името Датамай, което това същество спомена, също е от митовете. Датамай е инструмент на Измамника, който казва на хората едно, докато Олапанги върши съвсем друго. Измамника е един от най-колоритните и най-опасните богове. Той може да бъде нежен или рязък, съчувстващ или груб, но винаги постига целта си. Имаме стар израз, макар че малцина от дасатите знаят, че произлиза от Олапанги: „С всякакви средства.“