Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Ти пробвай да го яздиш. Какво стана с вас?

Каспар махна на хората си.

— Върнете се в укреплението. Ще организираме нов лов. Този се провали!

Мъжете се подчиниха и командирът пак се обърна към Джим.

— След като избяга, поприказвах нашироко с Кастданур. Не е лош, стига да им свикнеш на елфското държане — двамата тръгнаха към Томас, който говореше с елфите. — Да речем, че постигнахме съглашение.

— Съглашение?

— Да. Ние ще им помогнем да оцелеят, а те ще ни помогнат да спасим Мидкемия.

Джим не можеше да си представи каква помощ би могло да окаже това опърпано племе. Но след събитията от последните дни реши да не прибързва с преценките. Внезапно почувства, че е изтощен.

— Трябва да ми обясниш по-подробно.

Каспар се засмя.

— С удоволствие. Но първо трябва да се запозная със спътника ти. Само съм чувал за него.

Джим се усмихна и поклати невярващо глава. Последното, което би могъл да си представи преди няколко минути, бе, че ще му се наложи да установява социални контакти.

Елфите показваха повече емоции от появата на Томас, отколкото за цялото пленничество на Каспар. Кастданур и другите старейшини бяха видимо развълнувани от воина с бяло-златната броня.

— Валхеру — каза старият елф, когато Томас се приближи.

— Не, макар че имам неговите спомени. Аз съм смъртен, също като теб, предводителю на аноредел.

— Но старата магия живее в теб — каза Кастданур.

Томас кимна.

— Разполагаш ли и с неговите знания?

— Донякъде, но част от спомените липсват. Знам за вашата задача. В невежеството си предполагахме, че щом не ни пращате вести, сте добре — той се огледа. — Явно не е така.

— Трябва да поговорим — Кастданур махна към централната зала и се обърна към Каспар и Джим. — И вие елате.

Двамата се спогледаха.

— Какво е станало? — прошепна крадецът.

— Ще ти обясня после, но основното е, че направи добре, като не уби Сидна и спътника му. Ако не ги беше пощадил, вероятно щяхме да сме мъртви. Но това, че си ги пуснал, и амулетът, който си му дал, убеди Кастданур, че говоря истината. Ще ти доразкажа по-късно.

Влязоха в залата и се настаниха в кръг. От едната страна бяха Кастданур и двама старейшини, а от другата Томас, с Каспар и Джим от двете си страни.

— Ездачо, трябва да знаеш, че — според собствените ти думи — ние сме свободен народ.

Томас си спомни последния полет на Ашен-Шугар, чиято броня носеше. Тогава беше освободил всички слуги на Драконовите господари.

— Помня — не му се искаше да коментира подробности от онзи момент.

— Тогава знаеш каква е задачата ни — каза Кастданур. И внезапно спомените се завърнаха.

Всички елфски племена бяха роби на валхеру. Когато драконовото ято се отправи на бой с боговете, Ашен-Шугар обиколи Мидкемия и освободи всички слугуващи раси. Но аноределите бяха уникални и имаха специална мисия.

— Вие сте пазителите на Куор.

— Задача, завещана от предците ни, и я изпълняваме до ден-днешен. Но вече сме малко и сме заплашени от гибел. Както и Куор.

Джим и Каспар се спогледаха. И двамата имаха един и същ въпрос. Кой или какво беше Куор.

— Как са тези нежни създания? — попита Томас.

— Мъчат се — отвърна старецът. — Съществата от отвъдното ни тормозят, но основната им цел е да унищожат Куор, а ние не можем да помогнем с много. Провалихме се.

— Не сте — отговори Томас с изненадващо нежна нотка. — Ние сме тук и ще ви помогнем. Куор ще издържат, въпреки трудностите.

— Ние сме свободен народ — повтори старейшината. — Но имаме нужда от помощ.

— Ще я получите. Ще помоля жена си, кралицата на Елвандар, да изпрати тези, които искат да ви помогнат. Ловци, занаятчии, както и заклинатели, и воини също. За да може Куор отново да са в безопасност в домовете си над нас.

— Благодарни сме ви — старият елф беше видимо облекчен и дори сякаш щеше да се разплаче.

— Ние ви благодарим — Томас стана и се поклони на тримата старейшини. — Ще отида до Елвандар и ще се върна максимално бързо с тези, които ще окажат незабавна помощ. След тях ще дойдат и други, докато не възродим Баранор напълно.

— А деца? — попита Кастданур.

Томас се усмихна.

— Някои ще доведат семействата си и вашите деца ще има с кого да си играят. Мнозина ще изберат да останат тук. Тези, които дойдоха от север, ще се радват да се преместят тук. Те приличат много повече на вас, отколкото на нас — говореше за гламредел, „лудите елфи“, които се бяха преместили в Елвандар преди столетие след вековна борба с Тъмното братство.