Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Татко, тук има нещо различно. Тези жени са различни.

Пъг кимна.

— И аз го усещам. Не са луди като останалите.

Младата жена, която ги бе посрещнала, пристъпи към Валко.

— Ти трябва да дойдеш с мен.

— Къде? — попита той с подозрение.

— Няма да ти се случи нищо. Останалите ще обсъждат много неща. Някои от тях те засягат и ще бъдеш уведомен, когато трябва. Искам да поговоря с теб за други неща. Важно е. Освен това искам да те опозная по-добре.

— Защо? — попита младежът с нарастващо подозрение.

Тя се усмихна, но не изкусително, както правеха младите жени, когато се натискаха на важните благородници.

— Защото слушам за теб, откакто си роден, Валко. Аз съм Лурин, твоята сестра. Наруийн е и моя майка.

Смаяният Валко се остави сестра му да го поведе към вътрешността на цитаделата на Кръвните вещици.

Джим спря.

Наближаваше обед и той беше изтощен. Но пък бяха стигнали Елвандар.

— Мисля, че знаеш пътя нататък — каза неговият водач.

— Благодаря, Трелан. Ще се оправя.

Джим беше най-вече благодарен за това, че ще забави крачка. Представата на Трелан за леко темпо беше смайващо неправилна, освен може би за най-изключителните следотърсачи и ловци. Крадецът не беше нито едното, нито другото, а още по-малко изключителен. В разчистеното пространство между гората и Елвандар се размина с неколцина елфи. Някои от тях го поздравиха, но никой не го заговори. Елфите бяха изключително любезни и нямаше да го спрат, ако той не се обърне към тях. Знаеха, че щом човек е стигнал толкова близо до града, значи е добре дошъл.

Когато наближи гигантските дървета, в които се помещаваше кралският двор, Джим затаи дъх. Беше зашеметен не по-малко от първия път, когато бе посетил това място. Още повече че сега бе ден и гледката бе още по-впечатляваща. Дърветата леко светеха, което изглеждаше много красиво, особено нощем. Многообразието от цветове спираше дъха. Короните на дърветата бяха червени, златисти и дори бели, в допълнение към преобладаващото зелено.

Джим тръгна към едно със сини листа, на което имаше рампа, водеща към кралския двор.

Кимаше на елфите, които бяха заети с всекидневната си работа — щавене на кожи, изработка на стрели, готвене или най-обикновена медитация. Децата не бяха многобройни, но изглеждаха пакостливи, съвсем като човешките. Две момчета за малко щяха да го блъснат, докато бягаха от по-голяма и шумна група. Все пак веселата глъчка почти не нарушаваше спокойствието на това място.

Джим изпита лека завист, като видя как най-малките играят в краката на майките си. Едва ли на този свят имаше по-мирно място от Елвандар. Представи си, че един ден може да се установи тук за постоянно.

Изкачи дългата рампа и тръгна по пътеките, прокарани по огромните клони. В някои стволове бяха издълбани апартаменти с врати и прозорци. По дънерите пък имаше спираловидни пътеки, които явно не пречеха на дърветата, сигурно заради грижовната елфска магия.

Джим погледна надолу, доволен, че няма страх от високото. От друга страна, броденето по хлъзгавите покриви нощно време не предоставяше голям избор. Ако човек се притесняваше, че ще падне, нямаше работа там.

Все пак гледката беше стряскаща. Под него нямаше нищо, което да спре падането, освен някакъв клон далече долу и при това встрани. Той си пое дъх, по-скоро от умора, отколкото за да се овладее, и продължи.

Вестта за пристигането му вече се бе разнесла. Кралица Агларана седеше на трона си, а до нея беше съпругът й Томас. Агларана беше най-царствената личност, която Джим бе виждал, а той познаваше немалко владетели. Беше наземно красива и се държеше, сякаш е свикнала да й се подчиняват, но без обичайната за подобни случаи горделивост. Топлото й излъчване допринасяше за благородната й аура. В червеникаворусата й коса нямаше следи от сиво, въпреки че бе на няколко века. Лицето й беше гладко и тя приличаше на не повече от тридесетгодишна. Имаше блестящи сини очи и сърцеразбиваща усмивка.

Мъжът до нея беше най-заплашителната фигура, въпреки че поне досега се бе отнасял с Джим изключително любезно. Томас беше странно същество, макар крадецът да не знаеше колко от историите за него са верни. Според легендите Томас беше роден като обикновено момче в замъка Крудий. По време на Войната на разлома някаква древна магия го бе трансформирала в получовек — полу-… Джим не беше сигурен какво. Имаше вид на елф, с остри уши и дълги кичури, но чертите му бяха някак различни. Според историите той беше наследник на легендарната раса на Драконовите господари. При предишното си посещение Джим се бе надявал да научи нещо повече, но обстоятелствата го бяха запратили в друга посока.