Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Изненадахме ги — отговори Валко.

— Убих шестима, преди да разберат, че са нападнати — каза Бек без никаква следа от самохвалство. — После още двама, а след това се включиха и спътниците ми. Възползвахме се от объркването им.

— Бяха млади и неопитни воини — допълни Хиреа. — Аз съм Хиреа от Опустошителите и съм обучил всички тук, включително лорд Валко от Камарийн. Това са най-способните ми ученици, а тези неща — той посочи труповете — не са с нищо по-добри от Низшите. Изклахме ги лесно. Няма голяма слава в това.

— Ти си от Опустошителите, но яздиш с лорда на Камарийн, който е Садхарин, ако не се лъжа — каза водачът.

Вторият жрец се взря във Валко.

— Защо сте го оставили жив?

— Той е мой учител. Опустошителите и Садхарин яздят заедно от много години. Не сме кръстосвали мечове от времето на дядо ми и поддържаме добри връзки — тонът на Валко подсказваше, че темата е приключена, а дръзкият му поглед ги подканяше да продължат на собствена отговорност.

Жреците на Мрачния традиционно игнорираха политиката на бойните общества, но се отнасяха с подозрение към продължителните съюзи. Ключът към управляването на такъв кръвожаден народ бе поддържането на множество враждуващи фракции. Опустошителите и Садхарин бяха уважавани, но не много мощни и влиятелни, особено на Омадрабар. Въпреки че имаха сериозна власт на Косриди, тук си оставаха две дребни провинциални общества.

Вторият жрец се обърна към Бек.

— Ти от Опустошителите ли си, или от Садхарин?

Бек се огледа и видя, че по време на битката отличителният му знак е паднал.

— Той е мой повереник, от Садхарин — намеси се Мартук.

Първият жрец вдигна вежди с интерес.

— Ученик? Като гледам купчината тела в краката му, бих предположил, че е поне капитан.

— Има потенциал — спокойно отговори Хиреа. — Но не е по-различен от останалите, които съм обучил.

Водачът за момент се замисли.

— Значи няма да имаш нищо против, ако ти го отнемем — посочи Ралан. — Как се казваш?

— Бек — отвърна промененият човек.

— Бек, ти си призован! — заяви йерофантът.

Валко и Мартук се спогледаха за миг. И двамата изпитваха подтик да нападнат и да попречат на жреците да отведат Бек. Но въпреки че не бяха толкова мощни, колкото другите жреци, йерофантите с лекота щяха да се справят с отряда им.

— Трябва да тръгнеш с тях — каза Мартук и добави съвсем тихо: — Гледай да не се издадеш. До довечера ще се свържем с теб.

Бек прибра меча си и се обърна към духовника.

— Къде съм призован?

— ТеКарана винаги има нужда от могъщи бойци. Обучението е тежко и много по-трудно от това, което си получил при стария си учител — натърти на думата „стар“ по начин, който щеше да доведе до смъртта му, ако не владееше заклинания. — Ако оцелееш, ще се присъединиш към личната му гвардия.

— Ако се отличиш особено, може да те включат в Свещения орден на талноите — добави другият жрец.

— Ще има ли убиване? — ухили се Бек.

— Непрекъснато — отвърна мъжът с не по-малко широка усмивка. — Днешното клане беше само тренировка. Скоро ще последва изобилие от смърт.

— Тогава ще дойда с вас — каза опръсканият с кръв младеж.

Метна се на варнина си и се включи в отряда на духовниците.

Щом те тръгнаха, Валко се обърна към Мартук.

— Сега какво?

— Трябва да стигнем по най-бързия начин в градината на Делмат-Ама и да говорим с Градинаря. По седлата!

Групата яхна варнините си и потегли през потъналия в смърт град.

Поздравленията бяха претупани набързо. Имаше твърде важни въпроси за обсъждане.

Убежището беше широко, но не предлагаше комфорт. Вероятно в миналото беше използвано за подземен склад. В момента вътре имаше само нарове, маса и няколко стомни с вода. Осветяваше се само от два фенера, но усиленото зрение на Пъг му помагаше да вижда топлината.

Мартук, Валко и Хиреа бяха слезли при Макрос и спътниците му, а останалите им хора пазеха горе. Накор изглеждаше сериозно разтревожен заради отвеждането на Бек.

— Защо са го взели? — обърна се той към Мартук.

Воинът сви рамене в типично човешки жест, който за пореден път озадачи Пъг.

— Има множество възможни причини. Но в никакъв случай не смятам, че е свързано с истинската му същност. Ако имаха някакви подозрения, щяха да изпратят двадесет жреци и стотина воини. И въобще нямаше да се стига до разговор.

— Да, несъмнено щяха да ви нападнат — съгласи се Накор. — И коя от възможните причини ти се вижда най-смислена?