Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Ако съпругът ми беше тук… — Миранда въздъхна. — Само че го няма — погледна Джим изпитателно. — В момента сме с малко ограничени ресурси. Съпругът ми и двама други, които биха могли да се справят със ситуацията, отсъстват и нямам представа кога ще се върнат. Все пак имаме и други магьосници, които биха могли да се справят със съществата, които си видял. Но не съм сигурна какво да правим с елфите, които са пленили Каспар.

— Можете ли да ме пренесете в Елвандар? — попита Джим.

— В покрайнините му. Никой не може да влезе в Елвандар без позволение.

— Бил съм там и преди.

— Наистина ли? — изненада се тя. — Кога?

— Преди няколко години, по заръка на лорд Ерик. По времето, когато научих за Конклава.

— Ясно — отвърна Миранда. — Ще те пренесем до границите на Елвандар — тя присви очи. — Май имаш нужда от хапване.

Джим кимна.

— Няма да откажа. Не съм ял цял ден. Какво ти ден — два дни.

Миранда се изправи.

— Ела, ще те заведа до кухнята.

Той я последва до градината, откъдето поеха по друг коридор. Вилата явно беше построена по квегански маниер, с градина по средата.

— За пръв път ли идваш тук? — попита Миранда.

— Да. Вярвам, знаеш, колко информация получават новите попълнения.

— На парченца и по малко.

— Само това, което е необходимо, както казва лорд Ерик — Джим се засмя. — Признавам, че когато научих за Конклава, бях учуден, но сега много неща ми се изясняват.

— Ти си рядка птица, Джеймс Джеймисън. Или предпочиташ да те наричам Джим Дашър? Колкото повече те опознавам, толкова по-малко разбирам.

— Джим Дашър, освен когато не съм в дворците на Крондор, Ролдем и Риланон. Аз пък наопаки, мога да извличам факти от съвсем малки късчета информация.

— Полезно качество. Заради него те избрахме.

— А аз мислех, че е заради семейството ми.

— Семейството ти ли? — възкликна Миранда. — Нека ти разкажа нещо за него.

Стигнаха до кухнята, където двама младежи се готвеха да пекат хляб за следващия ден. Миранда махна към килера и Джим започна да тършува вътре. Успя да намери половин вчерашна питка, сирене, две ябълки и кана с нещо като ейл. След това отиде до ведрото с водата и гребна с черпака.

— Щом си толкова жаден, защо не поиска вода по-рано? — попита Миранда, след като го видя да пресушава трети черпак.

— Научил съм се да потискам глада и жаждата за известно време. Сметнах, че е по-важно да ти предам вестите.

— Богове — засмя се Миранда. — Наистина отговаряш на репутацията си, Джим Дашър. Едва ли ако беше помолил за чаша вода, щяхме да загинем всички. Сега хапни, а аз ще ти разкажа за твоето семейство.

Джим отхапа от хляба и сиренето и се съсредоточи върху първата ябълка.

— Както знаеш, ти си далечен роднина на съпруга ми. И не, изобщо не си помисляй да ми викаш „бабо“, ако ти е мил животът! Прапрадядо ти Джеймс умря преди създаването на Конклава. Дядо ти и баща ти са дълбоко лоялни на Короната, но понякога интересите на Кралството и Конклава се разминават. С дядо ти и баща ти се разбираме добре, но трябва да знаеш, че разделението между двете части на фамилията е дълбоко. Враждата е от края на Войната на студенокръвните, защото съпругът ми отказа да се намеси, когато кешийската армия се появи пред вратите на Крондор. Принц Патрик, който по-късно стана крал, затаи дълбока обида. Конклавът се е посветил на опазването на този свят, дори на глупавите му лидери, но не поставя интересите на една нация пред друга.

Джим преглътна и попита:

— Това значи ли, че ако лоялността ми беше насочена в друга посока, нямаше да съм тук?

— По-скоро нямаше да си жив или поне нямаше да те вербуваме.

— Кралете идват и си отиват. Дядо ми е служил на четирима. Сегашният изглежда млад и обещаващ, но това не означава, че когато трябва да изиграе картите си, ще го направи правилно.

— Поне разполага с дядо ти като съветник.

— Дядо ми е много мъдър, много твърд — и вече много стар. Знам, че ще ми липсва, но ако не измислите някакво чудо като това с лорд Ерик, ще се наложи да бъде заменен след най-много година.

— Баща ти?

— Не. Той е талантлив администратор. Казват, че прилича на дядо си Арута Джеймисън, но не е политически хищник — Джим въздъхна. — Назрява опасна ситуация. След смъртта на принц Арута не сме имали западен владетел. Сменят се най-различни наследници, които идват да отбият номера и да се върнат в Риланон, за да седнат на трона. Западните лордове почват да се вълнуват и се чуват дори призиви за отделяне от Кралството.