Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Продължи все така тихо, докато не се прехвърли зад следващия хълм. След това забърза към предполагаемия проход между върховете.

Небето на изток видимо просветляваше и това беше добре, защото от известно време Джим се колебаеше накъде да върви. Пътеката беше прехвърлила билото, но от източната страна ставаше съвсем тясна и беше рисковано да продължи, без да вижда по-добре. На светлината на залязващите луни се виждаше само морето от дървета долу. Със сигурност някъде там имаше пътека към брега, но беше глупаво да се пробва, преди да е съмнало.

Джим Дашър беше нетърпелив и импулсивен по природа, но през годините бе успял да обуздае тези си качества. А и точно в този момент беше по-разумно да се замисли.

Животът рядко предоставя избор, когато трябва да се вземат трудни решения. Особено ако човек служи на Короната и Крондор от поколения.

Джеймс Дашър Джеймисън не размишляваше често, но понякога се чудеше каква е неговата роля в цялата схема и какво му е подготвила съдбата. Той беше внук на лорд Джеймс, херцог на Риланон и най-доверения съветник на краля. Братът на дядо му пък беше Дашел Джеймисън, един от най-крупните търговци в Горчиво море. Двамата братя бяха скарани заради нещо, случило се преди раждането на Джим.

Баща му беше Дашър Джеймисън, лорд Карлстън, един от най-добрите администратори в двора, а майка му, лейди Роуела Монтонокси, беше ролдемска благородничка, далечна роднина на тяхната кралица. По всички правила от Джим се очакваше да е привилегирован и възпитан.

В университета на Ролдем го смятаха за един от най-обещаващите си студенти и очакваха да стане сериозен учен. Вместо това той бе открил привличането на тъмните улички и бардаците. Преподавателите бяха безсилни, защото той нямаше проблеми с ученето, без значение колко често отсъстваше — имаше дарбата щом прочете или чуе нещо веднъж, да го запомни завинаги. Разполагаше едновременно с логика за точните науки и абстрактно мислене, достойно за философ. Накратко, беше перфектният студент — когато се веснеше в университета. Многобройните наказания не му се отразяваха, защото използваше солидното си богатство, за да прави каквото си иска. Накрая монасите не издържаха и го пратиха обратно в Риланон.

Баща му беше решен да го направи чиновник и му уреди дребен пост в двора. За съжаление Джим рядко се задържаше там, понеже предпочиташе да прекарва времето си в залагане и разврат. Имаше приличен комарджийски талант, който му докарваше допълнителен доход, и сериозно влечение към леките жени, заради което често се замесваше в неприятности и попадаше в градската тъмница. Баща му го измъкваше всеки път, но накрая тъмничарите започнаха да намекват, че няма да го търпят непрекъснато.

Дашър опитваше всячески да избие апетита на сина си към тъмната страна на живота. Дори го заплаши, че ще го прати в армията, но без никакъв ефект. Накрая дядо му не издържа и го прати в Крондор при чичо му Джонатан Джеймисън, син на Дашел.

Джим се гмурна в новата обстановка, сякаш бе роден там, и бързо откри, че има нюх за бизнес. Освен това разбра, че между бизнеса на чичо му и определени структури в подземния свят има доста тясна връзка. Особено когато ставаше въпрос за контрабанда или някой саботаж срещу конкуренцията като добре обмислен пожар в складовете. На двадесет години Джим вече имаше собствена банда, която доставяше редки стоки без досадните митнически подробности.

Една година по-късно посред нощ в дома му нахлуха четирима мъже, облечени в черно. Той успя да повали двама, преди да го ударят по главата и да загуби съзнание. Когато се събуди, установи, че се намира в дворцовите тъмници.

След студена нощ и дълъг също така студен ден пред него се появи лорд Ерик фон Даркмоор, бивш рицар-маршал на Запада и херцог на Крондор, и му предостави простичък избор. Да стане агент на принца или да се приготви за продължителен престой в мрачната влажна килия.

Лорд Ерик му обясни, че семейните връзки този път няма да го спасят. Ако откажел, дядо му щял да получи съболезнователно писмо, обясняващо, че е загинал при съмнителни обстоятелства. Чак две години след като започна да работи за Ерик, Джим разбра, че цялата работа е била предварително замислена от дядо му и чичо му.

Но по него време вече бе потънал напълно в света на шпионажа. Работеше в градовете на Запада и се представяше или като Джеймс Дашър Джеймисън, син на лорд Карлстън и внук на херцога, или като Джим Дашър, обикновен член на Шегаджиите — добре организираната криминална структура в Крондор.