Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Кои? — попита Магнус. — И какво е станало с тях?

— Може би в подходящ момент се е обърнал срещу тях и накрая е останал едноличен победител — предположи Макрос.

— Не — отвърна тихо и замислено Накор. — Твърде много неща трябва да съвпаднат, което е малко вероятно — и се усмихна тъжно.

Пъг кимна в знак на съгласие. Премисли следващите си думи и се обърна към Макрос.

— Какво знаеш за следващата реалност?

— Третото ниво на съществуване?

Пъг кимна.

— Практически нищо.

— А за четвъртата?

— Пак така.

— Петата?

Макрос въздъхна.

— Имам няколко много болезнени, но запомнящи се досега с петото ниво. Когато ти затвори разлома към него, аз бях в лапите на Маарг, демонския крал. Използвах цялата си мощ, за да го зашеметя, и той ме пусна за момент. Помня, че паднах на нещо като каменен под в двореца му. Самото докосване до него носеше болка. След секунди загубих съзнание. Предполагам, че Маарг ме е убил бързо, защото следващият ми спомен е от залата на Лимс-Крагма…

— Какво? — попита Пъг.

— До този момент нямах спомен от времето между моята смърт и детството ми тук. Всъщност нямам спомен и от самото детство. Само някакви бегли образи — майка, Криене, трудности… — Макрос ги изгледа един по един. — Всъщност не съм живял този живот. Тези спомени са… чужди.

Накор кимна.

— По някакъв начин Лимс-Крагма те е пъхнала в чуждо тяло.

— Пъг, преди колко години умрях?

— Около четиридесет.

— Според моите спомени съм тук около тридесет и три мидкемийски години.

— А какво е станало през останалото време? — попита Магнус.

Макрос въздъхна.

— Това остава мистерия.

— Не съвсем — отвърна Накор. — Кой е най-ранният ти спомен? Като Макрос, а не като дасат?

— Преди единадесет години се връщах от летния празник и ми прилоша. Клекнах встрани от пътя, от страх някой да не види слабостта ми — той поклати глава. — Преди това бях Низш, производител на дрехи.

— Шивач — поправи го Магнус.

— Да.

— И само в рамките на единадесет години успя да изградиш съпротивително движение на цялата планета с хиляди последователи — каза Пъг.

Макрос затвори очи.

— Бялото съществува много преди мен.

— А кой е бил Градинар преди това? — попита Магнус.

Макрос изглеждаше объркан.

— Ами… не знам — въздъхна. — Свестих се до една стена, като тези тук. Болеше ме глава и едва докретах до колибата, където живееше… това тяло — дасатът погледна Накор в очите. — Не съм се преродил, нали?

Исаланецът бавно поклати глава.

— Не съм сигурен, но мисля, че не. Според мен боговете от нашия свят са взели съзнанието ти и са го поставили в друго тяло. Вероятно затова си болен.

— Умиращ — поправи го Макрос.

— Кой е бил Градинар преди теб? — повтори въпроса си Магнус.

Макрос изглеждаше сериозно притеснен.

— Не знам. И нямам представа кой може да знае. Поне никой тук. Мартук, Хиреа, Наруийн, а може би…

— Какво? — попита Пъг.

— Кръвните вещици. Ако има някой, който да знае, това са те.

— Тогава да ги попитаме — отсече Накор.

— Но ние… — почна Макрос.

Пъг го виждаше объркан за пръв път, откакто го бе срещнал преди много години, още като прост чирак в двора на лорд Боррик.

— Накор е прав. Ние сме предприели възможно най-опасната мисия на този, а може би и на всички останали светове. Тук има същество, което се нарича Мрачния бог на дасатите и застрашава безброй планети. Ние трябва да го спрем. Няма да предприема такова начинание, рискувайки живота на сина си и приятелите си, само защото някой иска да ни използва като кукли в плановете си. Искам да знам кой е в основата на това.

— Трябва да разберем кой е управлявал Бялото преди теб — допълни Магнус.

— Аз… — Макрос спря и поклати глава. — Напуснах дома си, който не беше много далеч оттук, и минах по Звездния мост до Матусия. Оттам отидох на едно място… Не помня къде, но очакваха пристигането ми.

— Какво място? — попита Накор.

— Убежище на Кръвните вещици — отвърна бавно Макрос.

— В такъв случай трябва да говорим с водачите на Сестринството.

— Лейди Наруийн? — предположи Магнус.

— Не — отвърна Накор. — Тя е важна, но не е начело.

— Откъде знаеш? — попита Пъг.

— Водачите не рискуват да имат бебета, да се крият и да бъдат преследвани от освирепели воини. Предводителите стоят на някое съвсем безопасно място и пращат на риск останалите.

— Баща ми е начело на Конклава и със сигурност поема рискове — обади се Магнус.