Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Смяташе, че има около час преднина. Разполагаше с някои трикове да забави преследвачите, но рано или късно те щяха да го настигнат. Докато ги водеха към укреплението на елфите, си беше набелязал няколко места за засада — след като със сигурност щеше да има конфронтация, поне можеше да е при неговите условия.

Знаеше, че го гонят вероятно двама елфи. Дядо му му беше разказвал за своя дядо, легендарния Джими Ръчицата, който притежавал някакво шесто чувство, с което предусещал опасностите. Джим нямаше име за това усещане, но то го бе спасявало доста пъти през годините.

„Тръпката“, както я наричаше дядо му, бе започнала преди няколко минути. Той пак спря и се ослуша. Сякаш нямаше нищо необичайно, но усещаше някаква промяна зад себе си и знаеше, че преследвачите наближават.

Не се съмняваше, че може да се справи с един в честен, или по-скоро нечестен бой. Но втори лък или меч щеше да означава сигурно залавяне и може би смърт. За всеки случай свали колана си. Той имаше пет скрити джоба, поради което бе решил да не го използва срещу вълчите ездачи според инструкциите на Каспар. Скъса шевовете с нокти и извади две от скритите стъкленици. След това измъкна малко, но смъртоносно острие от токата на колана — тя можеше да се използва и като цестус — очарователно квеганско приспособление, приличащо на бокс. Усмихна се и реши, че трябва да подари такава тока на Каспар. Навремето бившият херцог беше направил доста поразии, макар предимно да беше заплаха за Кеш и Ролдем. Но след завръщането си от изгнание се бе оказал ценен съюзник. Освен това Джим го харесваше. И той като него беше кръвожадно копеле и харесваше лова, хубавото ядене и пиене и леките жени.

Препаса отново колана и хвана ножа с дясната ръка. С лявата отвори едната стъкленица и я изля върху него. След това стисна другата в шепа и зачака.

Двамата елфи се появиха внезапно. Инстинктите му го предупредиха и той отскочи, без да мисли, за щастие в правилната посока.

Един меч се заби в дървото, под което бе стоял, и това му предостави необходимата възможност да лисне втората стъкленица в лицето на нападателя. Елфът падна на колене и запищя от болка.

Вторият преследвач беше Сидна. Тъкмо опъваше лъка и Джим отново реагира, без да мисли — скочи наляво, така че елфът трябваше да се извърти. Това действие му спаси живота, защото стрелата не улучи и съвсем леко го одраска по врата. Крадецът се претърколи напред по коравата земя и заби рамо в корема на Сидна.

Отблизо лъкът беше безполезен и преди елфът да успее да посегне за оръжието си, Джим го събори и стовари юмрук в челюстта му. Сидна за момент се замая и това бе достатъчно. Джим притисна едната му ръка с коляно, сграбчи другата с лявата си ръка и опря ножа във врата му.

— Ако искаш да живееш, не мърдай! Ножът е намазан с отрова и едно порязване ще ти е достатъчно.

Елфът беше замаян, но осъзна достатъчно, за да не се бори.

— Добре. Чуй ме, защото нямам много време. Приятелят ти има отрова от мосбак в очите. Знаеш какво значи това. Разполагаш с два часа да го върнеш при лечителите ви. Трябва да решиш кое е по-важно. Да спасиш живота му или да убиеш мен. Не можеш да направиш и двете. А повярвай, с мен няма да се справиш лесно. Може ли племето ти да си позволи да загуби още двама воини?

Изправи се и пусна объркания Сидна.

— Защо не ме убиеш? — попита елфът.

Дашър извади нещо от пазвата си и му го подхвърли.

— Аз не съм ви враг — никой от нас не е. Ако ни позволите, ще ви помогнем да оцелеете. Но трябва да предупредя моите хора за черната магия на плажа, защото това означава, че по тези места ще се развилнее още по-голямо насилие. Никой от останалите няма да се опита да избяга. Позволете им да ви помогнат, докато чакате.

— Какво да чакаме?

— Вашите водачи да решат съдбата им. Сега се погрижи за приятеля си.

Джим изчезна в мрака, като остави Сидна да се чуди на думите му. Елфът погледна нещото, което му бе подхвърлил човекът, и се опули. Беше амулет, даден на приятел на елфите от самата кралица.

Помогна на спътника си да стане. Болката беше попреминала, но отровата на гущера щеше да парализира жертвата и след това да я убие. Беше ефективна, но се лекуваше лесно, стига да разполагаш с противоотровата, разбира се. Сидна метна ръката на другия елф на рамо и го поведе обратно към Баранор.

Миранда тичаше.

Тръбата бе прозвучала преди секунди и коридорът бе изпълнен с писъци. Допреди малко Миранда си бе почивала в отредените й покои, чакаше да бъде поканена на среща с Небесната светлина.