Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Аз работя за хора, които са се посветили на опазването на този свят. Те не са широко известни и не вярвам да си чувал за тях, но се наричат Конклав на сенките.

— Живописно име, Каспар от Оласко. Разкажи ми за този Конклав.

— Чувал ли си за човек на име Пъг?

— Великият човешки магьосник. Чухме за делата му. Доколкото знам, той унизи принца, който после зае трона на Островното кралство.

Каспар бе чувал тази история още като дете.

— През следващите години Пъг създаде организация, която не работи за Кралството или за Кеш, а за цяла Мидкемия. Войната на студенокръвните показа, че всички сме един народ и споделяме един свят.

— Един народ — повтори водачът на елфите. — Това включва ли и нас?

— Да. Ние сме в съюз с елфската кралица и народа й в Елвандар.

— Аха. Тогава явно имаме проблем. Ние, Слънчевият народ, които живеем в Баранор, не служим на кралицата и нейния драконов ездач. Ние сме свободни.

Каспар знаеше, че в думите на стареца се крие нещо по-дълбоко от това просто твърдение.

— Онези от вас, които живеят на континента, който наричаме Новиндус, също не й служат. Някои избраха да се присъединят към двора, но други останаха отвъд океана. Лейди Агларана приветства всеки, но не изисква подчинение.

— Но въпреки това воюва с нашите роднини от север, нали?

Каспар съжали, че има твърде слаби познания за елфите и за тези, които наричаха Братството на Тъмния път.

— Чувал съм, че така нареченото Братство е обявило война на кралицата и народа й. Не мога да съдя за неща, които не познавам, но ще кажа само, че ако нашите врагове победят, спорът ви с кралицата ще остане чисто теоретичен. Целият живот на този свят ще бъде унищожен.

Старият елф замълча за момент, после попита:

— Унищожен?

— Расата на дасатите няма да дойде да завладява и поробва, а направо да изтреби всичко. Ще заменят съществата с други, от техния свят. От най-малките насекоми до драконите и рибите в океана. Всичко ще бъде пометено, за да премоделират планетата.

— Трябва да помисля над думите ти и да ги обсъдя с останалите. Върни се при твоите хора и се надявам, че ще си починете добре, въпреки обстоятелствата.

— Аз съм ловец и войник — каза Каспар и се изправи с лек поклон. — Оценявам съня при всяка възможност, въпреки обстоятелствата. Надявам се, че ще обмислите сериозно това, което ти казах, и ще говорим отново.

— Бъди сигурен — старият елф отвърна на поклона. — Много неща зависят от това, включително бъдещето на твоите хора. Вярваш ли в съдбата, Каспар от Оласко?

— Едно време, когато бях млад и суетен, вярвах, че съдбата ми е да управлявам. Сега вярвам във възможността и че човек получава от живота толкова, колкото влага. Болезнен урок, но станах по-добър, когато го научих.

— Ние сме търпелива раса. Имаме проблем със съществата, които видяхте. Сигурно ще открием връзка между тях и хората, с които се бихте на брега, но ще говорим повече за това след няколко дни.

— Няколко дни ли?!

— Трябва да поведа лов. Както отбеляза, сме изправени пред трудни времена и не разполагаме с достатъчно провизии, за да се грижим за твоите хора. Не можем да ви изколим само защото нямаме храна, а и не можем да ви оставим да гладувате. Затова трябва да се организира лов. Поради различни причини трябва да отидем поне на ден път в северна или южна посока, за да открием дивеч. Така че ще минат три-четири дни, преди да се върна и да говорим пак. Ще се радвам, ако дадеш дума, че няма да създавате проблеми на тези, които останат да ви пазят.

— Дълг на войника е да избяга от плен — отвърна Каспар.

Старият елф въздъхна.

— Това ще е глупаво. Ще ви заловят доста бързо, а и най-вероятно ще загинете, преди да ви открием. Както казах, тези места са опасни.

Каспар кимна и каза:

— Лично аз ще остана, като знак на добра воля. Ще наредя на хората си да направят същото, но не мога да гарантирам, че всички ще се подчинят — зачуди се дали да не повтори отново одевешните си думи. — Казах каквото трябваше и се надявам да разберете, че е важно бързо да постигнем разбирателство. Този кораб с врагове е част от по-голяма схема, свързана с въпросните нашественици.

— Дасатите. Да, разбрах. Ще имаме възможност да обсъдим всичко. Ние сме търпелива раса и възприемаме времето различно от вас. Няма да прибързваме с решението си, но ще се съобразим със спешността на събитията.

— Благодаря, че ме изслуша — отвърна Каспар.

Един пазач го върна в голямата зала, където се намираха хората му. Джоми, Серван и останалите го гледаха с очакване. Каспар видя, че са ги нахранили, но ако се съдеше по празните купи и глада в очите им, той очевидно бе вечерял доста по-добре от тях. Махна на Джим Дашър да се отдалечат в единия ъгъл и кимна на другите да не ги безпокоят.