Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Смяташ ли, че дасатите ще нападнат нашата реалност? — попита Магнус.

— Още не, но скоро. Ако нещата се развиват, както очаквам, Мрачният ще обяви мобилизация до месец. Бойните общества ще се присъединят към армиите на Караните и ТеКарана. Около два милиона воини и няколкостотин хиляди жреци. Плюс поне четири милиона Низши за поддръжка. Не забравяйте, че те разполагат с мощта на няколко свята.

Пъг беше смаян от тези цифри.

— Макрос, във войната с цураните за цели дванайсет години сме се били само с около двадесет хиляди. Изумрудената кралица изпрати четиридесет хиляди, но половината измряха в морето и под стените на Крондор. Останалите бяха разпилени на стотици мили по протежение на Кралския път. А и една трета дезертираха преди битката при Кошмарния хребет.

— Два милиона. Доста множко — каза Накор.

Пъг го погледна, но този път приятелят му не се хилеше.

— Нали знаеш какво означава това?

— Че трябва да им попречим да започнат войната.

— Можем ли? — обади се Магнус.

— Това е големият въпрос, нали? — отвърна дядо му.

— Сещам се само за един начин да го постигнем — каза Пъг.

Макрос кимна, сякаш бе прочел мислите на зет си.

— Да. Трябва да убием Мрачния, преди да даде заповед за нашествие.

Каспар кимна.

Кастданур се беше показал любезен домакин и се бе погрижил пленниците да получат храна. Каспар бе изял достатъчно дивеч през живота си, за да познае, че менюто е плод на лов и събиране и няма нищо култивирано.

Двамата седяха един срещу друг на ниска масичка, дебели кожи ги предпазваха от студения дъсчен под. Еленското беше жилаво, но засищаше, а и бе сготвено с непознати подправки. Нямаше вино и ейл, пиеха само вода. Печената ряпа беше от сорта, който растеше в Кеш — беше ял такава ряпа на една ловна експедиция като младеж. Репите бяха приготвени с лой, а не с масло, и бяха подправени само със сол. Самата сол имаше горчив, леко металически привкус, сякаш беше извлечена от минерален извор, а не от морски солници.

Старият водач ловко беше избягнал коментара на Каспар, че народът му загива, и сега също се опитваше да избегне всякакви коментари за историята на племето. Разговаряха за маловажни неща, макар че всеки опипваше другия за информация. Кастданур искаше да знае какво търси отрядът в планините. От своя страна, Каспар се чудеше защо нито един кешийски управник не е отбелязал, че в планините живеят елфи.

Като бивш владетел от Изтока, той не бе имал контакти с елфи, преди да се присъедини към Конклава. А и след това бе видял само един пратеник на Острова на чародея, който се бе оказал там по същото време. Но почти не му бе обърнал внимание и въобще не бяха разговаряли.

Кастданур беше страшно опитен. Каспар изобщо не се съмняваше, че всъщност преговарят за живота на войниците му. Този анклав не би останал скрит от кешийците, крайбрежните пирати и случайните авантюристи, ако местните не убиваха всеки, натъкнал се на Баранор. А доколкото можеше да съди, елфите не бяха склонни да вярват на никой чужд.

— Запознат ли си с човешките игри на карти? — попита Каспар след известно време.

— От дълго време не съм имал контакт с расата ви, но това не означава, че съм невеж по отношение на хорските… странности. Комарджийството е трудноразбираемо за елфите. Ние рискуваме само когато е въпрос на оцеляване. Тези планини са опасни дори когато си прекарал векове тук. Защо питаш?

— Има един израз, „време е да свалим картите на масата“. Означава, че трябва да покажем какво крием.

— Този израз ми харесва — усмихна се старият елф.

— Мощни сили се готвят да нападнат този свят.

— Това означава, че тези сили не са от този свят.

— Да — старецът беше по-интелигентен, отколкото предполагаше обстановката. Това беше обичайна грешка при благородниците: да се съди за човек по ранга и произхода му. Самият Каспар страдаше от подобни предразсъдъци, преди да се върне от изгнание и да се присъедини към Конклава. — Има и други светове, които са населени.

— Знаем — отвърна Кастданур. — Чухме за войната с цураните. Понякога търгуваме с други народи.

Каспар си отбеляза да проучи това твърдение. Ако сред тези народи имаше хора, може би щеше да успее да прати вест за експедицията и да предотврати бъдещи неприятности. Съмняваше се, че елфите ще пуснат някой да се върне при чакащите кораби. Когато корабът с провизиите не откриеше никого и моряците видеха следите от битката, всички щяха да се върнат незабавно в Ролдем, съгласно инструкциите. Оттам местните агенти щяха да известят Острова на чародея, че мисията се е провалила. Евентуално щеше да бъде изпратена нова експедиция, в зависимост от настоящите ангажименти. А това щеше да отнеме време, с което Каспар не разполагаше.