Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Как са успели да оцелеят? — зачуди се Магнус.

— В миналото са превземали други светове — отвърна дядо му. — Дванадесетте планети са били населени от други същества, но дасатите са изклали всички, изтръгвали са сърцата им на олтарите.

— През годините жертвите им се изчерпали, те се обърнали едни срещу други и така се стигнало до днешната убийствена култура — Макрос замълча, за да даде възможност да обмислят думите му. — Истината за случилото се е скрита. Историята била подменена от религиозни догми, за да стане едно цяло с канона на Мрачния. Само Кръвните вещици имат някакви сведения за случилото се, но и те са твърде мъгляви.

— Защо? — попита Накор.

— Насочи ни към онази кула и оттам направо — каза Макрос на внук си. — Така ще стигнем до горичката — след това се върна на въпроса на Накор. — За няколко века Кръвните вещици били част от вярата на Мрачния, въпреки че по произход са били на служба при богинята на природата и живота. Въпреки че накрая осъзнали безсмислието от общество, което убива дори собствените си деца, голяма част от техните познания били изгубени. Ако имах повече време за проучване… — Макрос не довърши и пак се закашля.

Пъг подозираше, че състоянието му е наистина тежко. Макрос очевидно действаше припряно и Пъг имаше чувството, че назрява критична ситуация.

Задаваше се война. На Мидкемия или на Келеуан, близнака на този свят. Мрачният подготвяше силите си и само това го спираше да не отвори портал към горната реалност. Вероятно това събиране на енергия беше сред последните приготовления за нашествие.

Пъг разбираше логичната причина за подобна война. Вече си изграждаше мнение за корена на проблема в това общество. Беше очевидно, че при натиск на социалните сили, които бяха вплетени в постоянна борба и напрежение, един удар от страничен ъгъл може да срине цялото общество. Темпът на възстановяване след подобен ден беше показателен. На Мидкемия такова събитие щеше да постави цяла нация на колене.

Той знаеше, че при човешките култури всяко по-сериозно стълкновение между земеделците и търговците, армията и населението бързо преминава в хаос.

Западните държави се бяха възстановявали повече от двадесет години от последствията от Войната на студенокръвните. При това с огромната помощ на множество талантливи мъже и жени, включително членове на семейството му.

Отново насочи вниманието си към парковете долу. Група въоръжени дасати, вероятно Низши, се бяха скрили в шубраците и се забелязваха само от въздуха. Бяха окървавени и изтощени и доколкото разбираше, вече не искаха да се бият, а само да оцелеят до края на деня.

Откъм югозападния край на парка обаче се задаваше сериозен контингент воини заедно с двама жреци, които очевидно възнамеряваха да прочистят местността. Пъг помисли дали да не се намеси, но нима имаше смисъл? Освен това, въпреки че обикновено играеха ролята на жертви в това общество, Низшите не бяха по-малко кръвожадни. Знаеше, че при удобен случай щяха да се нахвърлят върху групата му, без да се замислят.

С огорчение осъзна, че макар да бе успял да вникне в културата на цураните, а и на множество други раси, няма да успее да разбере напълно мисленето на дасатите. Все едно гледаше мравуняк, въпреки че оценяваше социалния му ред. Трябваше да признае, че вероятно щеше да постигне по-добро разбирателство с мравките.

Продължиха да се носят над града и да се оглеждат за евентуална опасност. Накрая Макрос каза:

— Ето там, до малкото езерце.

Магнус промени курса и ги пренесе до указаната цел. Спуснаха се бавно, точно на ръба на района.

— Онази сграда на хълмчето — каза Макрос.

Постройката беше скромна, но добре защитена. Имаше здрава стена и дълбок ров със заострени колове.

— Някои от местните хищници са способни да прескочат оградата. Магнус, по-добре да кацнем до ей онези дървета. Ако се появим изневиделица пред портата, ще ни надупчат със стрели, преди да ни познаят.

Внук му се подчини и щом стъпиха на земята, Пъг премахна заклинанието за невидимост. Тримата Низши продължаваха да мълчат, както през целия полет, но по посивелите им лица се четеше облекчение, че най-сетне са стъпили на твърда земя.

— Вървете да обявите пристигането ни — нареди им Макрос. — Гледайте да не ви убият, преди да проговорите. Най-добре викнете от безопасно разстояние.

— Може да е прекомерна предпазливост, но човек никога не знае — продължи той, когато слугите тръгнаха. — Ние контролираме целия район и освен ако ТеКарана не е изпратил личния си легион, сигурно сме успели да опазим спокойствието по тези места. Трябва да ви предупредя обаче, че ще имаме малко време за планиране и още по-малко за действие. Задава се нещо чудовищно, иначе нямаше да бъде обявено Велико клане. Дасатите по принцип не се интересуват от историята, но аз се постарах да изровя колкото се може повече, щом възвърнах човешките си спомени. И ще ви кажа следното. Подобни повсеместни кръвопролития се започват само по две причини. Да се освободи социалното напрежение, което би могло да доведе до бунт срещу Мрачния или ТеКарана, и когато се подготвя нашествие в друг свят. Последната планета, която дасатите са завладели, е била Косриди и това се е случило преди три века. В момента там няма нито една форма на живот от оригиналните.