Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Можеш ли да се измъкнеш? — попита бившият херцог.

— Без проблем — отвърна крадецът. — Нямат ресурсите да удържат и говедо като Брикс.

Каспар кимна. Брикс беше един от най-яките войници, отличен боец, но често обираше подигравките на другарите си заради тромавостта си.

— Ще стигнеш ли до корабите?

— Това вече е друг въпрос — отвърна бавно Джим. — Набелязах си маршрут, но те несъмнено познават тукашните гори хиляда пъти по-добре. Зависи с колко преднина тръгна и кого ще изпратят след мен. Чувал съм истории за следотърсаческите умения на елфите, така че няма смисъл да оставям фалшиви следи. Освен това съм градски човек и познанията ми за дивата природа са слабички. Не, единственото ми предимство ще е скоростта.

— Кога ще тръгнеш?

— Най-късно след два часа — отговори крондорският крадец. — Така ще имам поне два часа до полунощ, а предполагам, че те очакват бягство около зазоряване.

— Да, по това време пазачите обикновено задрямват — отбеляза Каспар.

Джим кимна и добави:

— Да не забравяме и съществата върху вълците. Елфите смятат, че страхът от тях ще ни задържи тук. Ако тръгна до два часа, ще успея да натрупам около десет мили преднина до зазоряване. Така ще мога да заобиколя носа и да изляза на брега.

— Нима ще се опиташ да плуваш до корабите? По тези места има големи акули.

— Да ти приличам на глупак? Ще запаля сигнален огън. Капитанът е предупреден да очаква подобно нещо.

— Кой му е дал такава заповед?

— Аз — ухили се Дашър. — Нямах голяма вяра на първоначалния ти план.

Каспар поклати глава.

— Забрави ли, че си обикновен крадец?

— Капитанът е един от малцината, на които се доверявам. Лично принц Грандпрей го избра за мисията.

— Момчето има талант, нали?

— Не е никак зле, като за неговите години — съгласи се Джим и понижи глас. — Виж, Каспар, само двама души знаят какво правя и за кого работя всъщност, аз и ти. Освен това само ние двамата можем да известим необходимите хора, които ще се погрижат за ситуацията. Признавам, че имаш предимство в скитането из пущинака, но аз определено съм по-добър в бягането. А ако се стигне до бой… Е, ти си наистина страхотен боец, но аз знам повече мръсни трикове.

— Не споря кой от нас трябва да тръгне. Само се надявам, че домакините ни няма да се ядосат от бягството ти и да си го изкарат на нас. Ако това не се случи, вероятно бих могъл да се разбера с тях и тогава всичките изпитания, през които ще минеш, ще са напразни. Но ако не успея… — той сви рамене.

— Да, знам. По-добре да предупредя множеството ни господари. Дай сега да обобщим какво знаем.

Двамата започнаха да обсъждат утежняването на мисията при сблъсъка с магьосника и призованото същество и какво бяха успели да видят на път към укреплението. Това продължи близо час, през което време Джоми, Серван и останалите се чудеха какво толкова обсъжда водачът им с един обикновен крадец от Крондор.

Джим Дашър изчака повечето мъже да задрямат или да започнат тихи разговори, за да не безпокоят ранените — поне трима от тях нямаше да преживеят следващия ден без сериозна намеса на доктор или лечителска магия. Елфите, изглежда, нямаха такава, или просто не искаха да я използват за пленниците. Във всички случаи хората щяха да се мъчат сериозно.

Джим прецени възможностите си и когато Каспар дойде пак и го попита готов ли е, отвърна пресилено бодро:

— Още няколко минути. Няма да е зле, ако отидеш при Джоми Килироо и сержанта и направиш някакво съобщение… или нещо подобно. Искам да отвлечеш вниманието от вратата само за минута и ще се измъкна незабелязано — огледа се. — Не знам дали си забелязал, но пазачите ни наблюдават внимателно.

— Разбира се, че ще ни наблюдават.

— Не знаят какво да очакват, но предполагат, че няма начин да не подготвяме нещо — Дашър погледна към останалите пленници. — Момчетата ще се подразнят, когато ги събудиш да им кажеш да поспят и да си почиват. Но това ми е необходимо. Над гредата има прозорче. Не поглеждай натам. Ще се измъкна, преди някой да мигне. Но ще е по-добре останалите да не зяпат и да викат: „Гледайте, Дашър си обира крушите!“

— Иска ми се да не се налагаше да го правиш — Каспар скръсти ръце и се облегна уж нехайно на стената.

— И двамата знаем, че никой от останалите няма шанс.

— Почти ми се иска да мога да ти наредя да не го правиш.

Джим Дашър се усмихна и Каспар за пореден път се изненада как годините сякаш изчезнаха и лицето му стана почти младежко.