Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Пленниците се влачеха по склона, като здравите помагаха на ранените. С настъпването на здрача елфите започнаха да проявяват признаци на безпокойство.

— Генерале, не ти ли се струват малко изнервени? — прошепна Джоми.

Каспар кимна.

— Вече от почти час. Не знам колко още ни остава, но определено искат да стигнем, преди да се е мръкнало съвсем.

Предположенията на Джоми се оправдаха. Скоро елфите накараха пленниците да ускорят ход, без да се съобразяват с ранените. Наложи се здравите мъже да носят другарите си.

— От какво се страхувате? — извика Каспар, но елфите не му обърнаха внимание. Бяха насочили вниманието си към гората и вече не наблюдаваха пленниците така зорко.

Внезапно водачът извика предупредително и бойците и магьосниците се разпръснаха, за да отразят предстоящата атака.

— Залегни! — извика генералът на хората си и се просна на земята.

Въздухът се изпълни с бръмчене, сенките около дърветата се раздвижиха.

— Стрели от бездната! — извика водачът на елфите. — Не позволявайте да ви докоснат!

— Тогава ни върнете оръжията, за да се браним!

Елфът сякаш изобщо не го чу. Отпред се разнесе вик и Каспар разбра, че атаката е започнала.

Във въздуха започнаха да се стрелкат черни проблясъци, сякаш излезли от нечий кошмар. Каспар се гордееше с набитото си око на ловец, но така и не можеше да разбере какво точно вижда.

Фигурите бяха ръбести и приличаха повече на морски скат, отколкото на птици, но се стрелкаха стремглаво, с невероятно бърза смяна на посоката. Бяха толкова плоски, че когато се обръщаха внезапно, сякаш изчезваха във въздуха. Каспар веднага разбра, че ще е трудно да се удари такава цел с меч, а още по-мъчно със стрела.

Елфите бяха приготвили оръжията си, но генералът беше наясно, че да улучат някое от летящите същества ще е по-скоро плод на случайността. Единственото, което му вдъхваше надежда, бе крехкият вид на птиците — едва ли щяха да оцелеят след успешен удар. Проблемът беше как да ги уцелят.

Все пак размахването на мечовете явно предизвика колебание в кошмарите. Каспар чу гласа на Джим Дашър, който се провикна някъде отзад:

— Страх ги е от стоманата! Използвайте коланите!

Войниците бързо започнаха да разкопчават коланите си, гърчеха се по земята, както бяха залегнали. Някои се надигнаха на колене, готови да замахнат с импровизираните оръжия; други намотаха коланите така, че катарамите да са пред пръстите им като бокс.

Кръжащите птици засега не нападаха, но Каспар беше достатъчно опитен ловец, за да знае, че по-скоро изпитват плячката си.

— Стойте ниско! Всеки момент ще връхлетят…

Съществата сякаш го разбраха и се спуснаха към пътечката. Елфите бяха готови, очевидно свикнали да се сблъскват с тези противници, а хората бяха дисциплинирани войници, подбрани от Конклава и заради куража им, наред с другите им способности.

Каспар хвърли бърз поглед встрани и видя, че Джоми му е отдясно, Серван отляво, а Джим Дашър — малко по-назад. Всеки от тях прикриваше фланга на другия. В този момент един от черните ужаси се понесе към него.

В последната секунда Каспар видя, че съществото има малки очички, като два сини диаманта, посипани със златни точици. Устата му беше пълна с малки, но остри като бръснач червени зъби.

Генералът замахна с все сила и удари с катарамата на колана си стрелата от бездната някъде под „брадичката“. Ръката му изтръпна, сякаш бе забил меча си в твърдо дърво. Съществото падна на земята и изчезна със синкав проблясък. След него остана само мазен черен пушек.

Джоми удари нападналото го същество и го отпрати встрани. Серван приклекна и едва забърса своето, а Джим Дашър се изправи и замахна с юмрук, на който бе навил колана си. Изстена от болка, когато шокът премина и през неговата ръка.

И трите същества избягаха с болезнени писъци.

Каспар се огледа и видя, че повечето му хора са невредими. Само двама се гърчеха в агония на земята. Едно от съществата се беше впило в крака на първия и от раната излизаше зловещ синкав пушек. Другият беше ударен в гърдите и се бе извил назад толкова много, че Каспар се зачуди дали няма да си счупи гръбнака.

Един елф замахна с меча си и разсече съществото, което се бе впило в крака на войника. Изригна малък син пламък. Каспар чак сега си даде сметка, че оръжията на елфите не са от стомана, а от някакъв непознат материал. Чудовището пусна крака на ранения и се превърна в пушек. Вторият войник нямаше такъв късмет — елфът, който дотича до него, направо го прободе в гърдите заедно с кошмарното същество. И двамата загинаха мигновено.