Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Миранда беше наясно, че той просто се опитва да приспи вниманието й.

— Само вода, ваше величество.

Владетелят направи знак и един слуга й донесе бокал студена вода. Императорът освободи всички слуги, посочи два стола близо до прозореца, който гледаше към централния двор, и каза на Кралската реч, без почти никакъв акцент:

— Хайде да зарежем формалностите.

Миранда се изненада.

— Стражите са заклети да пазят живота ми с цената на своя — той махна към четиримата останали войници, носещи традиционни златистобели брони на Императорската гвардия. — Но все пак са хора и си имат своите недостатъци. Някоя изтървана дума тук, някой коментар там. Мнозина на Келеуан говорят поне по един от вашите езици, но аз съм подбрал мъже, които не могат — говореше с лек тон, но очите му бяха вперени в Миранда и не излъчваха веселие. — Кажете, какво мислите наистина?

— За кое, ваше величество? — Миранда се настани на тапицирания стол и го погледна в очите. Цуранската империя беше съставена от множество народи, по подобие на Островното кралство и Кеш, така че нямаше някакъв определен цурански типаж. Освен може би това, че цураните бяха по-ниски от хората на Мидкемия. Сезу беше малко по-висок и почти доближаваше близо шестте стъпки на Миранда. Повечето мъже тук бяха по-дребни от нея, а някои изглеждаха направо като джуджета.

Младият мъж пред нея изглеждаше като олицетворение на цуранското благородничество — стегнат, хладнокръвен и с неразгадаемо изражение. Основното, което дразнеше Миранда при цураните, беше привидно невъзмутимото им спокойствие. Човек рядко можеше да чуе повишаване на глас или шумни разпри.

Императорът също седна.

— Справихте се добре.

— Благодаря — отвърна Миранда. — И аз така мисля.

Той се усмихна и сякаш смъкна няколко години от себе си.

— Понякога забравям, че сте доста възрастна, защото ми изглеждате като по-голяма сестра или много млада леля.

— Много млада — натърти Миранда.

Владетелят се засмя.

— Подочух някои неща за местонахождението на съпруга ви. Тези доклади верни ли са?

— Доколкото е възможно. Като се има предвид, че той е буквално недостижим, дори с най-могъщите магически средства.

Императорът я изгледа умислено.

— Пътуването му е неизмерим риск.

Изражението на Миранда показваше тревога, въпреки че се мъчеше да изглежда спокойна.

— Напълно го осъзнавам, ваше величество.

— Трябва да науча някои неща.

— Какво желаете да узнаете, ваше величество?

— Истината. Аленка и останалите често ме мислят за младеж. Предполагам, че от тяхната позиция изглеждам така, както изглеждат те от вашата.

— Още преди години научих, че възрастта няма нищо общо с мъдростта. Човек може да придобие житейски опит за няколко години или цял живот да не се научи на нищо. Зависи от конкретния случай. Аленка притежава трезва преценка в напрегнати ситуации, за което само мога да му завиждам.

Императорът се умълча, обмисляйки думите й.

— Прочутата ми прабаба Мара е притежавала опит и мъдрост за десет живота.

Миранда не каза нищо, чудеше се накъде отива разговорът.

— Мисля, че съпругът ви я е познавал.

— Не съм сигурна, ваше величество. Знам, че са се срещали поне веднъж, но както помните, имаше времена, в които Пъг не бе добре дошъл тук.

Владетелят се засмя.

— Да, Имперските игри. Чувал съм историята. Прабаба ми е била сред множеството благородници в онзи ден, когато съпругът ви е посрамил Властелина на войната и е сложил край на властта му. Знаете ли, че са им трябвали пет години, за да оправят щетите на стадиона след Миламбер?

Миранда потисна усмивката си. Пъг, или Миламбер, както го наричаха цураните, беше най-търпеливият човек, когото познаваше. Качество, което уважаваше, но което същевременно я дразнеше на моменти. Но щом Пъг изгубеше търпение, последствията бяха катастрофални. Според това, което бе чула, действията му в онзи ден трябваше да се нарекат героични, ако не и богоподобни. Беше предизвикал огнен дъжд, урагани и земетресения и бе хвърлил в ужас цуранското благородничество.

— И аз съм чувала, че щетите са били значителни.

Императорът спря да се усмихва.

— Не това е целта на разговора ни. Опитвам се да кажа, че съпругът ви и прабаба ми за един живот са предизвикали в Империята толкова промени, колкото не е имало във вековете преди това — той се огледа, сякаш търсеше следващите си думи, след което продължи: — Ще ви кажа нещо, което никой извън фамилията не знае. Дори най-близките съюзници и братовчеди.