Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Петте велики фамилии — Кеда, Минванаби, Оаксатукан, Ксакатекас и Анасати — все още доминираха сред политическите партии. По традиция само те бяха можели да претендират за титлата Военачалник — навремето Властелин на войната, — преди прабабата на Сезу да вземе трона. Все пак императорът беше над всички останали и можеше да отмени всяко решение на Съвета. Можеше да обяви война или да накара враждуващи кланове да се помирят. Мощта му беше практически неограничена.

Всички очакваха реакцията на императора, който седеше на златния трон, символ на властта от две хиляди години, и мълчаха смирено. Никой не дръзваше да заговори преди Небесната светлина.

Миранда погледна празния стол, сложен по-ниско на подиума. Беше поставен там от прабабата на Сезу, легендарната Мара от Акома, единствената жена, заставала начело на империята. Тя беше реформирала нацията и бе вдъхнала надежда на милиони. В резултат на нейните усилия днес цураните обръщаха повече внимание на изкуствата, музиката и литературата, отколкото на честта и военната саможертва. Империята изпитваше известни трудности, но се бе възродила при последните трима владетели въпреки опитите на традиционалистите да върнат нещата постарому.

Небесната светлина се раздвижи и привлече всички погледи.

Сезу Първи изглеждаше разтревожен. Прабаба му беше променила позицията на император от само церемониална до фокусираща централната власт. Тежестта на отговорностите придаваше на владетеля по-възрастен вид от неговите тридесет и шест години.

— Наистина плашещи новини, лейди Миранда. Ние живеем в мир от две поколения. Леките сблъсъци със съседите ни от платото Турил и земите отвъд Кървавото море дават възможност на младежите да натрупат слава и чест. Но не сме участвали в истинска война от нашествието на вашия свят.

Миранда кимна. Императорът имаше мидкемийска кръв. Кевин, любовникът на Мара, беше признат за баща на император Джъстин. Но въпреки това този млад мъж беше истински цуранин. И все пак следващият му въпрос беше сякаш репетиран.

— Няма ли да помогне, ако върнем талноя във вашия свят?

Миранда погледна Аленка, най-възрастния от Великите.

— Небесна светлина, ние обмислихме това и решихме, че няма смисъл. Ренегатът Лесо Варен е помогнал на дасатите да дойдат тук. Те вече знаят как и сме сигурни, че ще се появят отново — направи пауза, сякаш внимателно преценяваше думите си. — На нашия свят има нещо… Смятаме, че дасатите са го избрали с причина, но още не знаем каква — той замълча за момент, после добави: — Мислим, че всички нации трябва да се подготвят за нашествие.

Императорът го гледаше и мълчеше, обмисляйки чутото. И изведнъж Миранда разбра, че младият мъж съвсем не е глупав и неподготвен. Той знаеше какво ще кажат още преди да са почнали! Нищо чудно, че не изглеждаше изненадан. Интересно, откъде ли беше разбрал. Вече беше сигурна, че е успял да отрепетира и реакцията си!

— Чуйте ме — Небесната светлина стана и всички присъстващи също се изправиха, защото не бе разрешено да се седи, когато владетелят е прав. — Нашите традиции са древни, но сега сме изправени пред заплаха, каквато историята ни не помни. Връщаме се към легендарната митичност и пристигането на нациите по Златния мост.

— Нашите книжовници предполагат, че това, което ни е изгонило от Древния дом, е било толкова ужасяващо, че за него не е запазена нито една дума. Просто всички народи са побягнали — владетелят направи пауза. — Боим се, че сега ни очаква подобен ужас — отново замълча, за да придаде тежест на думите си. Миранда имаше достатъчно познания за цуранските митове, за да знае, че е ударил право по благородниците от Съвета. Ключът на цуранската история беше митът за Пристигането. Пъг й беше разправял много пъти за величествения мост от златна светлина, гигантски разлом, през който бежанците бяха наводнили Келеуан по време на Войните на хаоса. Този мит беше в основата на обучението на Великите, защото насаждаше дълбоко чувство за общност, което беше в основата на клетвата да се служи на Империята.

— Според традициите, когато сме във война, властта се дава на Военачалника, Властелина на войната. Този пост беше празен дълги години — Миранда видя как неколцина от висшите благородници се размърдаха нетърпеливо. Един от тях щеше да получи втория най-важен пост в Империята, на моменти по-важен и от Златния трон. Това беше върховната цел на всеки амбициозен благородник. — Обръщаме се към нашия братовчед, Тецу от Минванаби — той погледна към един благородник, който изглеждаше внушително въпреки побелялата си коса и наедрялото си телосложение. — Ще поемете ли тежкия товар, милорд?