Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Може ли да попитам нещо? — обади се Магнус.

— Какво? — отвърна дядо му, ядосан на новото прекъсване.

— Защо тук? Защо Мидкемия и Келеуан?

— Много добър въпрос — Макрос се усмихна. — Предполагам, че някъде има отправна точка. Място, където първо се появява досегът с долното ниво. Като първия цурански разлом на Мидкемия в Сиви кули… Спомнете си, че боговете на всяка реалност са проявленията на едно и също нещо. Безименният е проява на злото във вселената на Мидкемия. Има милиарди други светове с различни раси, които имат собствена визия за злото. Можем да предположим, че както Безименният е бил затворен на Мидкемия, подобно нещо се е случвало и на другите места. Според мен, колкото повече се отдалечавате от Мидкемия, толкова по̀ ще се променя историята на Войните на хаоса. Спомнете си сферата. Ако сте далече от точката на досег, нещата ще си изглеждат съвсем нормално. Но ако сте близо до нея, всичко ще е в хаос.

— Звучи убедително — каза Пъг. — Но какво общо има с нашето пристигане тук?

Макрос кимна и се усмихна.

— Да минем към същината — погледна Пъг в очите. — Безименният е затворен, но все още има влияние и могъщество, въпреки че е ограничен от останалите богове. Той не харесва натиска отдолу на Мрачния бог на дасатите. Затова работи, доколкото е възможно, с останалите божества на Мидкемия, за да възстановят баланса.

— Значи работим за Безименния? — възкликна Накор.

— В известен смисъл. Вярвам, че всички имаме роли в неговите планове.

— И какви са тези планове? — попита Накор.

Макрос се намръщи.

— Мисля, че сме замесени в битка на боговете. И че в известен смисъл ние сме оръжията.

— Оръжия ли? — откликна Магнус. — Ние сме трима магьосници и…? — обърна се към Накор.

— Бек може и да е оръжие. В него няма почти нищо естествено.

— Има едно пророчество — каза Макрос. — Един дасатски лорд ще се разбунтува срещу ТеКарана и ще подготви идването на Богоубиеца.

— Мислиш, че Бек… — включи се Пъг.

— Той е оръжието — отвърна Накор. — Почти сигурен съм.

— Не знам — Макрос се закашля спазматично. — Дори и най-низшите биха ме атакували, ако видят такъв признак на слабост.

В този момент се появи един слуга. Водеше воин със знаците на Садхарин.

— Господарю… — започна слугата.

— Нося вест от Мартук — прекъсна го воинът. — Трябва да бягате. След час ще има съобщение от двореца. По залез ще започне Велико клане.

Макрос мигновено се обърна към слугата.

— Знаете какво да правите. Вземете само най-необходимото и се скрийте в най-близкото убежище.

— Да, господарю — мъжът кимна и тръгна.

Макрос се обърна към воина.

— Върни се при Мартук и му кажи, че ще се срещнем в горичката на Делмат-Ама, колкото се може по-скоро. Ако може, нека вземе Валко и максимален брой хора. Мисля, че е време.

Младият воин кимна и също тръгна.

— Дано боговете да ги закрилят — въздъхна Макрос.

— Какво става? — попита Пъг.

— Съберете си нещата. След няколко минути потегляме. ТеКарана е обявил Велико клане и след залез всеки в империята ще има разрешение да убие, когото успее. Всички съюзи и спогодби не важат. Мрачният иска убийства.

— Какво означава това? — попита Магнус.

Макрос изглеждаше угрижен.

— Означава, че е гладен. Обичайното клане не е достатъчно да го нахрани. Боя се, че това означава, че е готов да започне нашествието във вашата реалност.

Пъг, Накор и Магнус се спогледаха.

— Ами Бек?

— Той ще е добре с Мартук. В някои отношения той е по-истински дасат от повечето рицари. През следващото денонощие вероятно ще се забавлява повече, отколкото за цял живот. Надявам се поне да не посегне на Мартук.

— Защо ще го направи? — попита Пъг.

— Няма съюзи и приятелства освен уговорките, които се правят на момента. Мартук и останалите лордове на Ланградин си имат подготвени убежища и провизии за такъв случай. Но за обикновените хора тази нощ ще е игра на живот и смърт. Редът ще бъде възстановен утре по залез. Дотогава — ако искаш нещо, което принадлежи на съседа, вземи го. Ако искаш да уредиш стара сметка с добре защитен противник, сега е моментът. Ако си амбициозен и смъртта на няколко високопоставени членове на твоята фракция, бойно общество или дори семейството ти ще те облагодетелства, почвай да си точиш ножовете. Всяка смърт ще е дар за Мрачния и всяко убийство ще бъде опростено.

— По улиците ще бродят жреци и йерофанти — продължи той. — Всеки може да се превърне в жертва. В провинцията ще обикалят настървени банди. Всеки, който има нещо ценно, ще се барикадира или ще търси къде да се навре. А ние трябва да стигнем до убежището, което ще ни отнеме цялата нощ и част от деня — Макрос ги изгледа внимателно. — Не се притеснявам за нашата безопасност. Всеки от нас може да се справи с неприятностите по пътя.