Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Тецу от Минванаби наведе глава, едва сдържаше емоциите си.

— С радост, ваше величество. Живея, за да служа. Животът и честта ми са ваши.

Императорът се обърна към останалите благородници.

— Изпратете вест на вашите командири. Нацията ни ще се готви за война. Ще се съберем утре, два часа след изгрев-слънце, и ще продължим Съвета — обърна се към първия министър, възрастния Джаниан, който бе заемал същия пост и при баща му. — Известете жреците на Джастур. Утре по обед ще счупя Свещения печат.

Миранда погледна Аленка, защото не разбра последните думи. Старият магьосник само поклати глава. Но ако се съдеше по реакцията на останалите, съобщението беше важно и тревожно.

— Ще направя съвет с лейди Миранда, Великите и Военачалника — императорът направи пауза, след което закри официално срещата: — Чест на фамилиите ви, ваши благородия.

Слезе от подиума и всички се поклониха, а обикновените слуги се проснаха на земята. Докато минаваше покрай Миранда, императорът й направи знак да го последва.

Новоиздигнатият Военачалник тръгна след него, а Аленка задържа Миранда за момент.

— Като чупи печата на храма на бога на войната, Небесната светлина гарантира, че всичко друго остава на заден план. Никакви политически борби и лични вражди не важат, докато вратата не бъде затворена, а това ще стане само при окончателна победа — огледа се, да не би да ги подслушват. — Трябва да разбереш тежестта на това. Императорът показва, че не само се готвим за война, а вече воюваме.

Миранда беше объркана.

— Нали това целяхме?

— Не го очаквах. Освен това не вярвах, че императорът ще възроди поста на Военачалник. Още повече, че ще сложи на него Минванаби.

— Какво означава това? — Миранда за пореден път съжали, че Пъг го няма. Той щеше да се ориентира съвсем бързо.

— Има една стара поговорка: дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо. Сигурен съм, че и при вас се среща. Минванаби са били победени от Акома. Но вместо всички да бъдат убити или пратени в робство, Господарката сторила нещо немислимо според цуранските традиции и им позволила да оцелеят. Така една от великите фамилии станала васал на по-низша, което е обида за предците ни, въпреки великодушието на жеста.

— Не разбирам — каза Миранда.

— Никой, който не е цуранин, не може да го разбере докрай — Аленка й направи знак да го последва. — Един от по-дребните братовчеди на Минванаби бил издигнат и се оженил за братовчедка на Акома. Така двете фамилии се сродили, но обидата не била забравена. Според мен счупването на печата и назначаването на този опасен мъж за Военачалник е ход на Небесната светлина, с който се застрахова, че най-сериозният му противник ще е изключително зает в задаващата се криза и няма да се облагодетелства.

Миранда за пореден път се зачуди дали цураните не са просто откачени.

Миранда продължи да наблюдава младия император по време на съвета в личните му покои. Преди това го беше срещала само два пъти. Първия път като дете, а втория — когато заемаше престола. Събитието беше издържано в духа на най-строгите цурански традиции и го бе видяла само за пет минути. Освен това тогава младият император бе говорил само със съпруга й. Беше й се сторило иронично, че традиционалисткият младеж я игнорира, въпреки че дължеше трона си на жената, която се бе опълчила на всички традиции.

И сега също я бяха изолирали от разговора, защото императорът и новоиздигнатият Военачалник насочваха разговора към Аленка и другите двама старши магьосници от Събранието. В началото на едночасовата дискусия Миранда се опита да каже нещо, но Аленка я изгледа предупредително и поклати глава. Така че сега тя мълчеше не само от уважение към стария магьосник, но и защото не можеше да разбере каква игра е захванал.

Беше впечатлена от императора, който ловко манипулираше дискусията, насочвайки я в желаната посока. След още час беше съвсем сигурна, че Сезу от Акома, Първият с това име, Император на Цурануани и Небесна светлина, изобщо не е глупав. До края на съвета бе успял да постигне консенсус, без нито веднъж да прибегне до силата на позицията си.

— Лейди Миранда, може ли за момент — спря я императорът, когато станаха да напуснат покоите му.

Аленка се поколеба, изгледа любопитно Миранда и й направи знак, че ще я изчака навън.

— Желаете ли нещо за пиене? — попита императорът, щом магьосниците излязоха. — Вино? Имам няколко много добри червени, от вашето Островно кралство, както и няколко местни вида, макар че нашият климат не е подходящ за лозарство.