Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Миранда мълчеше и го гледаше.

— Когато дядо ми заел трона, великата лейди Мара му съобщила една тайна. Той я споделил с единствения си син, баща ми, от когото я научих на свой ред — императорът стана и Миранда понечи да се надигне, но той я спря. — Без формалности, Миранда. На път съм да ви разкрия най-строго пазената тайна в историята на Цурануани — владетелят пристъпи към близката масичка, на която имаше дървено ковчеже, покрито със сложни орнаменти. Беше излъскано до блясък и нещо в него привлече вниманието на Миранда.

— Магическо е — каза бавно тя.

— Да. Казват, че ще убие всеки, който го докосне, ако не е от моята кръв. Слугите не смеят да го пипнат, но пък то и без това никога не хваща прах… Трябва да призная, че всеки път, когато го отварям, за момент се притеснявам — той посегна и колебливо докосна ковчежето. След това вдигна капака и извади един пергамент.

Миранда почувства как стомахът й се свива на топка. Беше виждала точно такива пергаменти.

Императорът й го подаде, без да каже нито дума. Тя го разви и зачете. След това го остави да падне на пода, затвори очи и се облегна назад.

— Очевидно разбирате какво означава — каза Сезу след малко.

Тя кимна и се изправи.

— Ваше величество, трябва да се консултирам с някои колеги на моя свят. Трябва ми съвет, преди да го интерпретирам. Истинското значение може да ми убягва.

— Това ковчеже е у семейството ми от цял век — императорът съвсем заряза формалностите и коленичи, за да вземе пергамента. Нави го внимателно и го върна на Миранда. — Няколко дни в повече няма да са от значение. Каквото и да решите, че означава, ние трябва да се готвим за мобилизация.

— Сега разбирам защо обявихте официална война.

Младият мъж я погледна тъжно.

— Никой не трябва да заподозре какво готвим, преди да издам заповед за действие. Това е жизненоважно. Благородниците от Върховния съвет ще се подчинят като добри цурански войници, стига да нямат време за размисъл. В противен случай ще започне гражданска война.

— Трябва да уведомим Аленка и някои от другите Велики.

— Само най-доверените. Никой друг, докато не дойде време да издам заповед.

Миранда кимна.

— Добре, ваше величество. Но първо трябва да се върна на моя свят. Ако ще следваме този курс, трябва да започна подготовка и да убедя някои доста корави глави. След това ще се върна и ще говоря с Аленка и останалите.

— Ще издам нареждане да ви се оказва достъп до моите покои по всяко време. Ще ви осигуря всичко необходимо от тази страна на разлома.

— Довиждане, ваше величество. Ако мога да предложа… има едно нещо, което и двамата можем да направим. Да се молим.

И изчезна, а императорът зяпна празния й стол. Погледна четиримата стражи, но те стояха спокойно, вперили очи право напред, лицата им бяха безизразни. Сезу, Първият с това име, Владетел на нациите на Цурануани, седна на стола и се умисли. Каквото и да се задаваше, все още имаше империя за управляване.

Калеб вдигна поглед, видя майка си и въздъхна облекчено.

— Вече почнах да се тревожа… — и спря, като видя изражението й. — Какво стана?

— Онова животно Варен ме предаде на дасатите.

— Добре ли…? — Калеб не довърши, защото майка му очевидно бе избягала и изглеждаше добре.

— Само гордостта ми пострада. Както знаеш, болката минава — тя седна на другия стол и пусна пергамента в скута си. — Какви са новините?

— Росенвар и Джошуа пазят талноите и според Росенвар експериментът на Накор дава резултат. Контролните кристали работят като пръстена, но нямат неговите странични ефекти — Калеб започна да рови из купчината пергаменти. — Докладът му е някъде тук.

— Ще го видя после — Миранда въздъхна. — Знам, че няма смисъл да питам за баща ти, брат ти и Накор, нали?

Калеб кимна. Все още се надяваха, че Пъг ще намери начин да им прати съобщение, но очакванията им не бяха големи.

— Няма вест и от експедицията на Каспар.

— Предупреждението за… как се наричаха?

— Кръгът — отвърна синът й.

— Те се интересуваха от Върховете на Куор. Докладът беше малко мъгляв.

Калеб вдигна друг пергамент.

— Просто, че трябва да ги очакваме на полуострова някъде преди Пролетния празник.

— Има още една седмица, така че може би нещата се случват в момента. Притеснен ли си?

Тъмнокосият ловец се намръщи.

— Винаги. Особено когато заминете с баща ми и ме оставите да командвам — надигна се и закрачи из стаята. — Знаеш, че заемам тази позиция, защото съм ваш син. В Конклава има други, които са по-добри…