Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Не — прекъсна го тя. — Знам, че не ти допада и че би предпочел да скиториш из планините и горите, но е факт, че цял живот те подготвяме да поемеш контрола, ако нещо се случи с нас. Знаеш хиляди дребни детайли, с които не е запознат дори Накор. Има неща, за които дори не подозираш, че знаеш… Но може би е време да ти намерим помощник. Магьосник. Да речем, онова младо момиче…

— Лети?

— Да, Лети. Тя не е най-добрата ни ученичка, но има страхотен бюрократичен талант. Ще я извикам утре и може да почнеш да я обучаваш. Досега не се бях замисляла, но не разполагаме с никой, който да поеме нещата, ако с теб се случи нещо.

— Какво става? — попита Калеб. — Обикновено не си толкова загрижена за тези работи.

Миранда погледна по-малкия си син. Приличаше на Пъг по начина, по който си накланяше главата, но иначе имаше нейните черти. Високото чело, тясната брадичка и стройната фигура. Понякога дори не осъзнаваше колко много обича децата си.

— Две неща ме притесняват. Ако планът на откачения Варен беше успял, още щях да съм в плен на дасатите, а сигурно вече щяха да са ме нарязали при опитите си. Като оставим факта, че щях да загина ненавременно, ти щеше да си единственият член на семейството, останал тук.

— Знам — Калеб потупа майка си по рамото. — Но има и още нещо. Какво е?

— Това — тя му подаде пергамента на цуранския император.

— Това е на цурански. Почеркът на татко.

— Още една от проклетите бележки! — Миранда не се дразнеше от факта, че мистериозните бележки с предупреждения се появяваха от бъдещето. Ядосваше я мъглявият им текст. А най-вече беше ядосана, че Пъг ги бе крил от нея дълги години и беше казал първо на Накор!

Калеб погледна пергамента. Три реда текст плюс подписа на баща му:

Послушайте Миранда.

Предайте й това.

Подгответе се за евакуация.

— Евакуация ли? Какво трябва да евакуира императорът? Двореца? Свещения град?

Миранда поклати глава ядосано. Топката в стомаха й подсказваше, че има сериозен шанс да не види повече съпруга си. Колкото до точно това послание, то й беше съвсем ясно.

— Не — въздъхна тя. — Иска да се приготвим да евакуираме Келеуан. Казва на императора, че ще се наложи цураните да напуснат света си.

Каспар се превиваше от болка.

Един елф се бе надвесил над него, готов да го удари отново, ако пак откаже да изпълни заповедта. Серван се наведе да помогне на генерала и видя по погледа му, че няма да забрави тази случка. Каспар се бе опитал да удължи първата почивка и за това бе отнесъл удар с жезъл в корема.

Елфът, който се бе появил пръв, се приближи към тях.

— Нямаме време за губене. Много сте бавни. Трябва да побързаме. До Баранор има голямо изкачване.

— Баранор ли? — попита Каспар.

— Нашият дом. Трябва да стигнем там преди залез-слънце, така че не може да се размотавате.

Каспар разтри корема си и изгледа злобно елфа, който го бе ударил.

— Твоят приятел вече ми го изясни.

— Сидна смята, че трябваше да ви убием на брега — каза водачът на елфите. — Така щеше да е по-просто.

— Извинявайте за неудобството — измърмори Джоми и помогна на един от ранените.

— Не е неудобство. Винаги можем да ви убием. Но имам заповеди да ви отведа в Баранор на разпит.

— Чии заповеди? — настоя Каспар, все още разтриваше удареното място.

— На нашия водач.

Каспар не каза нищо, но по изражението му Джоми предположи, че най-вероятно обмисля варианти за бягство. Според младежа това беше невъзможно. Първо, те бяха два пъти по-малко, а елфите имаха и половин дузина магьосници.

Обърна се и видя, че Джим Дашър също се оглежда. Беше ясно, че крадецът набелязва ориентири и скривалища, в случай че успее да избяга. Джоми си помисли, че ако някой всъщност има шанс да се измъкне на елфите в гората, това е тъкмо Джим. Все още се чудеше как крадецът бе успял да се появи изневиделица и да убие магьосника на плажа.

Все пак дори Джим да се добереше до брега, щеше да мине поне седмица, преди да дойде кораб с провизии. Ако пък се опиташе да стигне по суша до закътания залив, в който бяха хвърлили котва корабите, щеше да му трябва още повече време. А след това, трябваше да доплува до корабите през коварните вълни и скали, да не говорим за акулите и другите морски хищници. Джоми се зачуди дали предприемчивият крадец обмисля подобен план. Отгоре на всичко, ако корабът с провизии завареше лагера празен, всички кораби щяха да заминат — такива бяха заповедите в случай на провал на мисията.