Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Страх те е да не ни разкрият — каза Накор.

— Да. Ако се чуе дори дума за вашето съществуване, ще бъде впрегнат целият ресурс на ТеКарана и Мрачния.

— Да тръгваме тогава — каза Пъг.

Макрос се усмихна.

— Да, да тръгваме. И ако след всичко, което си видял, ти е останала някаква молитва, сега е моментът да я кажеш.

Миранда се оглеждаше предизвикателно.

Двама от членовете на Събранието — Аленка и един магьосник, казваше се Делкама — тъкмо бяха привършили заклинанието: бяха призовали прозрачна сфера, по чиято повърхност играеха ослепителни златисти и сини светлини. Заклинанието имаше за цел да попречи на евентуално магическо шпиониране. Ако някой наблюдаваше отдалече, щеше да види само трима магьосници, които се обръщаха към императора по незначителен въпрос. Тези мерки се взимаха заради внушителната мощ на Лесо Варен, в случай че той реши да разбере какво се обсъжда на Съвета.

Останалите членове на Събранието изглеждаха разтревожени. Въпреки че имаха много висок ранг, традицията ги задължаваше да показват към императора респект, граничещ с благоговение. За разлика от тях, Миранда стоеше гордо изправена и бе вперила очакващ поглед в Небесната светлина. Току-що бе помолила владетеля на цуранската империя — не, почти му беше заповядала — да не говори, докато заклинанието не приключи.

Твърде рядко в цялата история на империята Цурануани се бе случвало чужденец да застане пред императора. Залата на Имперския съвет бе също толкова свещена, колкото самото влизане в Кентосани. Тук попадаха само посланици и пленени владетели. Императорът се появяваше рядко, дори при такива случаи. Той беше въплътената божествена сила, която закриляше цураните. Но новините от Събранието бяха толкова зловещи, че лично Сезу, Първият с това име, Владетел на народите на Цурануани, бе дошъл да чуе предупреждението на чуждоземната жена.

Залата бе претъпкана. Всички мъже и няколкото жени, които управляваха благородническите фамилии, бяха дошли да чуят Миранда. Бяха облечени в роби в цветовете на клановете си, богато украсени със скъпоценни камъни, мъниста и ресни. Бяха насядали по кланове и хвърляха подозрителни погледи към членовете на другите фракции. Цуранската политика беше не само кървава, но и много сложна, непрекъснато променящ се баланс между свирепа лоялност и възползване от всяка изгодна ситуация.

— Ваше величество, лордове от Върховния съвет, събрали сме се днес, защото над този свят е надвиснала заплаха, която надхвърля представите ви — започна Миранда.

Беше репетирала речта си, докато чакаха събирането на Съвета. Започна да разказва поред, от намирането на талноя от Каспар до сблъсъка си с дасатите на Келеуан. Не премълча нищо, но и нямаше намерение да преувеличава. Самата истина бе достатъчно ужасяваща. Когато привърши, забеляза, че императорът въобще не изглежда изненадан от чутото. Погледна към Аленка, но той само поклати глава, че също не разбира липсата на реакция. Миранда знаеше, че Небесната светлина е уведомен за проучванията на талноя, но нямаше представа, доколко са го информирали по време на пленничеството й. Новината за появата на дасатите трябваше да предизвика шок, а вместо това император Сезу седеше спокойно, сякаш се колебаеше какво да поръча за вечеря. Младият владетел бе заел трона едва преди четири години и подобно на баща си, управляваше в относителен мир.

Миранда насочи вниманието си към Съвета. Отново се учуди на цуранската природа. Въпреки крайно сериозното предупреждение поне една трета от лордовете в момента преценяваше как би могла да извлече изгода от предстоящия хаос. Ако се съдеше по израженията, друга третина въобще не бяха разбрали какво точно им е казала. Все пак последната трета схващаше, че тази заплаха надделява над всичко останало, и търпеливо очакваше думите на императора. Шумоленето на копринените роби и нервното скърцане на сандалите беше контрапункт на настъпилото мълчание.

До младия владетел стоеше магьосник с черна роба. Казваше се Финда и Миранда го познаваше съвсем бегло. Той беше настоящият магически съветник на императора и по изражението му личеше, че в момента най-голямото му желание е да е някъде другаде.

За разлика от съпруга си, Миранда не беше експерт по цуранското общество, но имаше представа каква ще е реакцията на благородническите фамилии. Войнствените цурански традиции все още доминираха в политиката. Играта на Домове или Великата игра беше станала по-малко кървава и вече се водеше с други оръжия: богатство, влияние и социално положение. Е, и по някое друго убийство и отвличане. На моменти й напомняше на криминалните войни в Кеш. Шегаджиите от Крондор например щяха да паснат тук идеално.