Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Пъг също си спомняше. Тогава за пръв път бе стъпил на Пътя на световете.

— Ако можех да пътувам, нямаше да позволя на пантатийския капан да ни отхвърли назад.

— Но ти ми обясни как да ни ускоря така, че времето да загуби значение — обади се Пъг.

— Вярно е, но нямах твоя талант в тази област, както и способностите на пантатийците да манипулират времето.

— При всичките ни сблъсъци с пантатийските жреци виждахме, че са умни, но не чак брилянтни — каза Пъг. — Опасни като цяло, но не и поотделно. Никога не съм се замислял, че времевият капан е невероятно сложно заклинание, което надхвърля способностите им. Явно поне един от тях е получил вдъхновение.

— Всичко води към Безименния — включи се Накор. — Сигурно е докоснал върховния жрец, подобно на Лесо Варен. И ето ти твоя вдъхновен гений.

— Да — съгласи се Макрос. — Ако всички бяха толкова талантливи, войната можеше да се развие другояче. Но с изключение на този случай те си бяха по-скоро дребно главоболие…

— Дребно ли? — ядоса се Пъг. — Десетки хиляди загинаха в двете войни заради това дребно главоболие.

— Не ме разбра. Те наистина създадоха хаос, но както отбеляза Накор, Безименният беше в центъра на всичко.

Макрос стана и закрачи пред тях.

— Има толкова много за разказване, а не знам откъде да започна. Ако имате някакви въпроси, ще е по-добре да ги оставите за после — махна с ръка и във въздуха се появи сфера. Пъг често бе използвал подобни илюзии, когато обучаваше ученици в Събранието, в Звезден пристан или на Острова на чародея.

— Този глобус е всичко съществуващо, а около него е бездната. Това е най-разбираемата за нас концепция — Макрос махна с ръка и сферата се раздели на различно оцветени пластове, от почти черно на дъното до бяло отгоре. — Всеки слой представлява ниво на реалност, като централния е нашият… тоест вашият. Както знаете, Косриди е двойник на Мидкемия, а този свят съответства на Келеуан.

— На Келеуан?! — възкликна Пъг. — Не знаех.

Макрос кимна и каза:

— Да. На Келеуан. Тази градина се намира в централната зала на имперския дворец в свещения град Кентосани. Ако си спомням добре цуранската география. Между физическите творения има специална връзка, която не твърдя, че разбирам. Може дори да се спори, че реалностите са само духовно изразени и насложени върху едно и също място. Всичко е абстрактно и е по-скоро в сферата на естествената философия. Все пак разбирам защо не познахте Омадрабар. Този свят е зает от дасатите много преди хората да се настанят на Келеуан.

— Ако се издигнете много високо, ще видите, че моретата са почти същите, но голяма част от земята е застроена. Знаете ли, че заради начина, по който дасатите развиват селското стопанство, са били принудени да изградят гигантски комплекси в самите градове, за да изхранват населението? — Макрос сви рамене. — Но да не се отклоняваме. Тези нива на реалност са били стабилни от… да речем, от самото начало — махна с ръка и пластовете в сферата се раздвижиха: всеки долен слой се повдигна и докосна частица от горния. — След това се е случило нещо, което наричам Смущението.

Пъг погледна спътниците си, но не каза нищо.

— Както и при това, което е довело хората на Мидкемия, едва ли ще узнаем истинската причина за Смущението — продължи Макрос.

— Дали не са еднакви? — подсмихна се Накор.

Макрос се намръщи като раздразнен учител.

— Ако разбереш, ще те помоля да ми кажеш. Това Смущение е нарушаване на баланса. Натиск от най-долния слой, в горна посока. Както дасатите се опитват да навлязат във вашата реалност, така и същества от третия кръг опитват да се появят тук.

— Описваш катаклизъм с безпрецедентен мащаб — каза Пъг.

Макрос кимна.

— Да, приятелю. Самата тъкан на вселената е изместена и трябва да спрем това, преди да стане по-лошо.

— Как? — попита тихо Магнус.

Макрос въздъхна по много човешки начин.

— Нямам реално познание, а само интуиция, но и тя не подсказва много — той махна с ръка и сферата изчезна. — Войните на хаоса са били опит нещата да се върнат към баланса, от най-горното ниво надолу. Можем само да предполагаме какво се е случило в другите реалности, но според мен са успели, защото иначе кризата щеше да е съвсем катастрофична. Нямаме никакви сведения за взаимодействие между вашата реалност и тази над нея.

— Заради затварянето на Безименния? — предположи Накор.

— Вероятно. Така че хаосът идва от долните нива. Мрачният бог на дасатите е достатъчно могъщ и за момента се е справил с всякакви заплахи отдолу.