Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Забеляза, че Серван тича към него и го сочи, но не можеше да чуе нищо. В същия миг усети нечие присъствие зад себе си и разбра, че младежът го предупреждава. Падна наляво и се претърколи, а мечът, който се целеше в главата му, изсвистя във въздуха.

Джоми въобще не опита да стане, а направо замахна и посече крака на противника си. Мъжът падна почти върху него и младият лейтенант побърза да го наръга под мишницата. Пиратът пък се опита да му отсече ръката.

Младежът се превъртя по пясъка и избегна удара. Озова се по гръб, съвсем неудобна позиция, така че продължи да се търкаля, за да набере разстояние. В този момент Серван го прескочи и уби противника му.

Наведе се, подаде му ръка и викна:

— Трябва да отстъпим! Чудовището вече убива наред и става все по-горещо!

Джоми нямаше нужда от обяснения — усещаше лъхащата жега. При всяка крачка на съществото от мокрия пясък се вдигаше пара. Мъжете продължаваха да се сражават, но цареше тотален хаос. Въобще нямаше изгледи за организиране на контраатака или поне на по-смислено отстъпление.

— Трябва да се прегрупираме ей при онази скала. — Джоми посочи с меча си.

Серван кимна.

— Къде са капитанът и генералът?

Огледаха се и след секунди Серван ги забеляза.

Каспар и капитан Стефан се биеха гръб в гръб с шестима пирати малко по-нагоре по склона.

— Сега какво?

Джоми беше добър полеви командир, но Серван беше роден лидер и имаше по-голям талант по отношение на тактика и стратегия.

— Събери хората при скалата. Аз ще помогна на генерала.

В този момент отново сякаш отникъде се появи Джим Дашър с ками в ръце и наръга двама от пиратите в гърба. Вместо шестима срещу двама схватката вече беше четирима срещу трима и докато един от нападателите се завърташе да види какво става с другарите му, Серван го посече и съвсем изравни съотношението.

— Върви и събери и хората! — извика Джоми. — Заведете генерала на сборното място!

Серван кимна и хукна, като заобиколи горящото създание. Джоми тръгна надолу към малка схватка, в която неговите хора се биеха с равен брой пирати. Всъщност и двете групи не проявяваха особен плам и по-скоро се мъчеха да се раздалечат.

— При мен!

Войниците се втурнаха към него и след миг вече отстъпваха организирано. Джоми ги насочи към уговореното място.

— Съберете се при скалата.

Призованото същество — вече гореше по-ярко от всеки огън — тръгна към тях.

— Внимавайте! — извика Джоми и даде знак на хората си да го заобиколят отдалече.

Някой извика, че е дошла още една лодка.

— Нещата май излизат от контрол — промърмори младежът, огледа се и видя, че ги обхождат. Врагът се готвеше да нападне позицията на Каспар в тил.

Джоми се обърна към двама войници от Ролдем и един от Кеш.

— Последвайте ме — нададе боен вик и се впусна към най-близкия пират.

— Да не си откачил? — извика един от хората му.

— Не, но искам те да си го помислят.

Четиримата хукнаха към противника. Малко преди да се сблъскат, Джоми поведе хората си обратно към хълма, където Каспар и Стефан прегрупираха войниците. Погледна бързо назад. Съществото беше съвсем откачило и унищожаваше всичко пред себе си. Единственият плюс бе, че не различаваше приятел от враг. Поне Каспар можеше да организира хората си и да заеме по-висока позиция. Пиратите нямаха път за отстъпление. Можеха да пробват да пуснат лодките, но две от тях вече горяха, а никой нямаше желание да се приближи до чудовището, за да стигне до здравите. Сигурно щяха да се отправят към последната, но тя едва ли щеше да побере всички.

— Трябва да стигнем до генерала!

Затичаха нагоре по калната пътека, въпреки че бяха останали без дъх. Изведнъж Джоми осъзна, че звуците от битката отзад са секнали. Чуваше само писъците на чудовището, падащите капки дъжд и задъханото дишане на другарите си.

Стигнаха до позицията на Каспар и видяха, че хората му опитват да се окопаят максимално бързо с всички подръчни средства.

— Идват! — извика Каспар.

Джоми стигна до първата защитна линия, спря и се обърна. Пиратите се събираха на пътечката и се готвеха за щурм. Младежът погледна на север и видя, че друга група се насочва към последната здрава лодка.

— Ще се разправим и с тях, ако оцелеем — каза Каспар, сякаш прочел мислите му.

— Защо да не оцелеем, генерале? — попита задъханият Серван.

— Държим по-високата позиция и сме готови — добави Джоми.

— Не се тревожа за тези главорези. Притеснява ме онова чудо, което идва след тях. Спря да расте, но подпалва всичко, до което се докосне.