Морис Льоблан - Тайнственото око

Съществуванието на тази банда не подлежи на никакво съмнение. Някои приключения на Люпен могат да се обяснят само с присъствието на този свят на безброй предани хора, силни съучастници, надарени с непреодолима енергия и подчинени на една непоколебима воля. Но как всъщност се упражнява тази воля? Чрез какви посредници и какви изпълнители? Това не зная. То е тайната на Люпен, а ако той иска да пази тайна, тя е непроницаема.

Единственото предположение, което ще си позволя да направя, то е, че тази банда е много солидарна и според мен, толкова по-опасна, че се състои от самостоятелни единици, от временни отделения, поддържани от всички краища на света, във всички страни, от агенти, служещи като изпълнители на една често непозната и на тях самите воля. Между тях и ръководителя действуват посветените, преданите другари, тези, които играят първите роли под непосредственото ръководство на Арсен Люпен.

Жилбер и Вошери очевидно бяха от редицата на последните. Ето защо правосъдието се показа към тях тъй неумолимо. За първи път в ръцете му попадаха неоспорими помощници на Люпен. Тези съучастници бяха извършили убийство. Оставаше само да се докаже, че убийството е умишлено, да се намерят неопровержими доказателства, и те отиваха на ешафода. Едно от доказателства бе несъмнено. Това бяха виковете на Леонард по телефона: „Помощ!… Убиец!… Ще ме убият!…“

Този отчаян вик бе чут от двама души — служебния чиновник и неговия приятел. Именно на този вик полицейският комисар, заедно със своите сътрудници и агенти, се бе отзовал и се беше завтекъл към вила Мария-Тереза.

Арсен Люпен прецени точно заплашващата го опасност още в първите дни. Жестоката борба, която водеше срещу обществото, влизаше в нова и страшна фаза. Този път се касаеше до убийство, деяние, срещу което самият той имаше много против. Не ставаше въпрос за едно от онези забавни нападения, в които, след като обереше някой раскаутер 1 1 Раскаутер — измамник, който води много богат живот — б. р. или съмнителен финансист, умееше с присмех да привлече на своя страна общественото мнение и да го омиротвори. Този път работата опираше в това: не да напада или омиротворява, а да се защищава и да спасява главите на своите приятели.

Ето една малка бележка, която извадих от дневника му. В дневника си Арсен Люпен си е отбелязвал най-сложните ситуации, в които му се е случвало да попада:

„Най-напред, аз съм уверен, че Жилбер и Вошери са ме изиграли. Анжиенското нападение, което на пръв поглед имаше за цел ограбването на вила Мария-Тереза, имаше скрита цел. През цялото време те преследваха тази цел: и под мебелите, и в чекмеджетата на шкафовете те търсиха само едно — кристалната запушалка. Ясно е, че по някакви тайни и необясними за мен причини това парче от стъкло имаше в очите им грамадна цена. А и навярно не само в техните очи, защото тази нощ някой дръзко и ловко е проникнал в стаята ми и е откраднал същия този предмет…“

Тази кражба, жертва на която бе станал сам той, силно възбуждаше любопитството на Арсен Люпен.

Две еднакво неразрешими задачи стояха пред него. Първо, кой беше тайнственият посетител? Само Жилбер, който се ползуваше с пълното му доверие и му бе личен секретар, знаеше за съществуването на това убежище на улица Матиньон. Но Жилбер беше в затвора. Можеше ли да се допусне, че го беше предал и бе изпратил полиция по дирите му? В такъв случай защо полицията, вместо да го арестува него, Арсен Люпен, се бе задоволила само с кражбата на въпросната запушалка?

Тук имаше още едно странно нещо: можеше да се допусне, че вратата на квартирата му е била счупена, макар и да нямаше на лице никакво доказателство за това. Но как са могли да проникнат в стаята, след като той имаше сериозния навик всяка вечер преди лягане да заключва вратата и да слага резето? Неоспорим факт бе, че кристалната запушалка беше изчезнала, без ключалката и резето да бъдат побутнати. Отгоре на всичко, Люпен притежаваше изключително добър слух, дори и в съня си. А него никакъв шум не го беше разбуждал през цялата нощ.

Арсен Люпен не си блъска много главата над това. Той много добре познаваше този вид загадки, за да се надява, че и тази ще се разясни другояче, освен във връзка с цял ред последователни събития. Ала, крайно разстроен и разтревожен от случилото се, той веднага затвори своя антресол 2 2 Антресол — галерия във висока стая или магазин, полуетаж. В случая: нисък етаж от сграда на гърба на уличен магазин — б. р. на улица Матиньон, като се закле вече никога да не стъпва в него. Зае се с кореспонденция с Жилбер и Вошери.