Морис Льоблан - Тайнственото око

Прасвил се начумери, което означаваше, че би му било по-приятно, ако откритието беше направено от него самия. После попита:

— Значи, списъкът е у вас?

— Да.

— Тук?

— Да.

— Покажете го.

Тъй като Кларис се поколеба, той каза:

— О, моля ви, не се страхувайте от нищо. Този списък е ваш, и аз ще ви го върна веднага. Но вие трябва да разберете, че нищо не мога да предприема, докато сам не се уверя в неговата наличност.

Кларис въпросително погледна господин Никол. Прасвил забеляза това. Кларис рече:

— Ето го.

Прасвил грабна листчето с очевидно вълнение, загледа се в него и почти веднага продума:

— О, да, да… Това е почеркът на касиера… познавам го. Списъкът носи подписа на председателя на дружеството. Червен подпис. Между другото, аз имам и други доказателства. Например, парчето хартийка, откъснато от горния ляв ъгъл на листчето.

Той отвори касата си и извади от една доста странна кутийка съвсем малко парченце хартия, което приближи до горния ляв ъгъл на списъка.

— Ето, съвпадат — рече Прасвил. — Доказателството е неопровержимо. Остава да се провери качеството на тази хартия.

Кларис сияеше от радост. Никога не би могло да се повярва, че вече няколко седмици сърцето й се е разкъсвало от такива ужасни страдания.

Докато Прасвил полагаше листчето върху, стъклото на един от прозорците в кабинета си, тя каза на Люпен:

— Поискайте да предупредят Жилбер още тази вечер. Той сигурно толкова страда!

— Да — каза Люпен. — Впрочем, вие бихте могла да отидете при неговия адвокат и да му кажете.

Тя продължи:

— Също така, още утре искам да видя Жилбер. Нека Прасвил си мисли каквото си ще.

— Разбрано. Но най-напред той трябва да свърши с успех моята мисия в Елисейския дворец.

— Там няма да има трудности, нали?

— Не. Добре виждате, че той веднага отстъпи. Прасвил продължаваше изследванията си с помощта на лупа. След това сравни хартията с малкото скъсано парченце. После пак го намести на прозореца. Сетне извади от кутийката други листове за писма и се зае да изучава прозрачността на едната от тях.

— Ето че мнението ми окончателно е готово. Извинете ме, мила приятелко, това бе деликатно дело… Аз минах през няколко фази… защото не се доверявах… и не без причина.

— Какво искате да кажете? — попита Кларис.

— Една секунда… Първо трябва да дам една заповед.

Прасвил извика секретаря си:

— Моля, телефонирайте в дома на председателя, че прося за извинение. По причини, които лично ще изясня, отлагам аудиенцията.

Той затвори вратата и се върна до писалищната си маса.

Прави, зашеметени, Кларис и Люпен го гледаха слисано, без да разбират причините за тази внезапна промяна в нещата. Дали не бе полудял? Дали не беше маневра от негова страна? Нежелание да удържи на своята дума? Отказваше ли се сега, когато притежаваше списъка, да изпълни дълга си към тях?

Той подаде списъка на Кларис.

— Можете да си го вземете обратно.

— Да го взема обратно?…

— И да го пратите на Добрек.

— На Добрек?

— Освен ако не предпочитате да го изгорите.

— Защо казвате това? То е безсмислено.

— Напротив, твърде разумно е.

— Но защо, защо?

— Веднага ще ви обясня… Списъкът на двадесет и седемте беше написан, и ние имаме неопровержими доказателства за това, на лист пощенска хартия, принадлежаща на председателя на дружеството на канала, от която имаме няколко образци в тази кутийка. Всеки лист има малък кръст, който се вижда само ако хартията се държи срещу светлината. Върху листчето, което ми носите, няма такъв кръст.

Люпен почувствува, че от главата до краката му мина нервна тръпка. Той не смееше да обърне лице към Кларис, защото предусещаше нейното отчаяние. Сама чу слабия й глас:

— Значи, трябва да се предположи, че Добрек е бил изигран?

— Никога! — извика Прасвил. — Точно напротив, вие сте била изиграна, бедна приятелко. Добрек държи истинския списък, списъкът, който открадна от касата на умиращия, е в него.

— А моят документ?

— Той е фалшив.

— Фалшив?

— Напълно фалшив. Това е поредната хитрост на Добрек. Заслепена от кристалната запушалка, вие търсехте само нея, докато той…

Прасвил не довърши. Със ситни стъпки, вдървена и права, сякаш бе някакъв автомат, Кларис приближаване бавно до него. Ясно изрече:

— В такъв случай?

— Разбира се, принуден съм…

— Вие отказвате да отидете?…

— В такъв случай, какво, мила приятелко?

— Вие отказвате?

— Вижте, мислимо ли е с фалшив документ…